Лечебен лопен – Verbascum phlomoides L.
Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae
Разпространение. Високият лопен се среща из храсталаците, редките гори, сечищата и пожарищата, а лечебният лопен – по сухите тревисти, песъчливи и каменисти места, край пътищата и из необработваните места.
Описание. Двугодишни тревисти едролистни растения, бялоили жълтеникаво до жълтеникавосиво вълнесто наплъстени, с високи от 30 – 50 до 120 – 150 см, прости или в горната част разклонени стъбла, а в основата с розетка от едри листа.
Стъбловите листа при високия лопен са дълго низбягващи по стъблото, поради което то изглежда крилато, а при лечебния лопен те не низбягват и стъблото не е крилато.
Цветовете и на двата вида са едри, жълти, събрани на върха на стъблото в дълги и гъсти класовидно-гроздовидни съцветия. Плодът е многосеменна кутийка.
Използваема част. Венечните листа на цветовете без чашката, брани през време на цъфтежа – юни – септември. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 55 градуса целзий. Всяко забавяне на сушенето причинява почерняване на цветовете. Изсушената билка е със златистожълт цвят, с медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 8%. Опакова се в полиетиленови торби, поставени в книжни торби, подплатени с пергамент. Запазва се на сухо ( при влага цветовете почерняват ), проветриво и сенчесто място. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо и омекчително.
В българската народна медицина цветът на лопена се употребява при кашлица, бронхит, задух, магарешка кашлица, чернодробни заболявания, пресипнал глас, туберкулоза, диария и др.
Външно се препоръчва за гаргара при гърлобол, за лапи (листата) при хемороиди, отоци, циреи, болки в ухото и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от цветовете се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша (подсладена с мед) преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев