Сем. Липови – Tiliaceae ; Malvaceae
Разпространение. В предпланинския и долния планински пояс на цялата страна.
Описание. Високи дървета с разклонена корона. В медицината се употребява цветът и на трите вида лица: дребнолистна (Tilia cordata), едролистна (Tilia platyphilos) и сребролистна (T. argentea). Листата на дребнолистната липа са 2 – 8 см дълги и почти толкова широки, отгоре голи и тъмнозелени, а отдолу – синкавозелени, само в ъглите на жилите са с жълтокафяви власинки. Цветовете са групирани по 4 до 16 в увиснали съцветия. Листата на едролистната липа са 5 – 10 см дълги, отгоре тъмнозелени, отдолу – по-бледи и голи или с редки власинки, а освен това в ъглите на жилките има снопчета белезникави власинки. Съцветията се състоят от 3 до 9 цвята. Листата на сребролистната липа са 6 – 11 см дълги и отгоре са тъмнозелени, а долната им страна е сребриста, от дебелия пласт бели звездовидни власинки. С власинки е покрит и присъцветният лист. Цветовете в съцветието са 5 до 10. Цветовете на всички видове липа се състоят от 5-делна чашка, 5-листно зеленожълто или бяло венче и многобройни тичинки. Събрани са в съцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е сраснала с главната жилка на едър, езиковиден, кожест, гол или окосмен присъцветен лист с бледожълтеникав цвят и мрежеста нерватура. Плодът на всички видове липа е кълбесто орехче. Медоносни растения.
Използваема част. Цветовете на всички видове липи със или без прицветника, брани през време на цъфтежа – юни – юли. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Цветовете на различните видове липи се събират, сушат се и се опаковат поотделно. Ако се събират само цветове, те се откъсват от присъцветниците преди сушенето. Набраните цветове се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Сушенето трябва да спре, когато цветната дръжка стане чуплива при огъване. Изсушената билка е със зеленикавожълти цветове и жълтозелени присъцветници с приятна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в специални бали. Запазва се на сенчесто и проветриво място. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Липата проявява силно потогонно и пикочогонно действие. Притежава също и противоспастични, тонизиращи и противомикробни свойства. Прилага се каот отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), при температурни състояния, ревматични болки и неврити. Употребява се и при заболявания на пикочните органи.
В българската народна медицина липата се прилага още при болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие, епилепсия, виене на свят, хистерия, пресипнал глас, диария и др. Външно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни болести, за гаргара при гърлени възпаления и при зъбобол. Намира приложение също в пивоварната и парфюмерийната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от цвете се вари в 200 мл вода 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно прилагане – 100 г липов цвят се слага в 2 л вода да кипне, след което отварата се излива във ваната за баня.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
