Действието на лекарствените вещества върху човешкия организъм

Казано най-общо, като лекарствено, или фармакологично, се окачествява онова действие, което различните вещества (от химичен или растителен произход) оказват върху характерните функции на тъканите, органите и целия организъм на всяко живо същество.

Лекарственото действие бива преди всичко лечебно – когато подпомага заболелия организъм да възстанови своята нормална дейност (да оздравее), и вредно – когато променя временно или трайно дейността на организма в нежелана насока.

Най-често лекарствата усилват или потискат дейността на организма. Ето защо различаваме лекарства с възбуждащо и лекарства с потискащо действие. Например алкалоидът кофеин, който се съдържа в зърната на кафето и какаото, засилва работата на мозъчните клетки и на сърцето, докато корените на дилянката обратно, действат потискащо (успокояващо) върху тях. Освен това лекарствата имат главно и странично действие. За главно действие говорим, когато то е основно негово действие. Например вълнестият напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) засилва работата на сърдечния мускул – следователно притежава стимулиращо сърцето (кардиотонично) действие. Приеман обаче в големи дози или продължително, той забавя сърдечната дейност, което се придружава от гадене и повръщане. Това вече са неговите странични действия.

Лекарствените вещества въздействат върху организма по различни пътища – посредством нервната система, чрез жлезите с вътрешна секреция или чрез други хормонални механизми. Те могат обаче да оказват и непосредствено въздействие върху отделните клетки в организма, да се включват в обмяната на веществата, като влияят върху ферментните системи. При висшите организми лекарствените вещества оказват ефект най-често посредством нервната система и сърдечно-съдовата система.

Действието на лекарствените вещества в организма не е назависимо. Съществуват външни и вътрешни условия, на които то се подчинява. Докато външните условия са свързани със свойствата на лекарствата, вътрешните са свързани с особеностите на организмите. Най-важните от тези условия са физичните свойства и химичният строеж на лекарствените средства, тяхната доза, концентрацията и продължителността на лекуването, видът и състоянието на въвежданите в организма вещества, комбинациите на лекарствените средства, начинът на тяхното въвеждане, полът и възрастта на лекувания и неговите особености. Например скоростта и силата на действието на лекарствените вещества зависят от тяхното физично състояние: газовете или парите действат най-бързо, течностите по-бавно, а твърдите вещества най-бавно.

Лекарствените вещаства рядко се приемат еднократно, а по-често в продължение на няколко дни, седмици, дори месеци. Лечебното действие на повторното взиманите вещества понякога се различава от първичното , то може да се засили или да отслабне.

Усилването на действието при тези условия се нарича натрупване (кумулация), а отслабването – привикване. Кумулация настъпва при взимане на лекарства, например гликозидите на вълнестия напръстник, стрихнина, йода и др., или пък повишена чувствителност на организма към лекарството – например при оловните съединения. Билките спадат към лекарствените средства и нещата описани по-горе важат и за тях. Освен това и при билколечението съществува възможност за регулиране на лечебния ефект посредством комбиниране на различни лекарствени растения. Лекарствените растения поради природния си характер и разнообразния химичен състав проявяват оздравителния си ефект само когато са правилно подбрани. Последното обстоятелство е изключително важно. То дава възможност за умело засилване действието на основната билка и осигурява избягването на нежелателната несъвместимост, която често пъти е вредна. Ето защо най-правилно е билковите комбинации да се извършват от лица с медицинско или фармацевтично образование или в краен случай от хора, които много добре са запознати с химичния състав и с действието на всяка билка.

Основно правило при билколечението е, че то трябва да продължи дълго време – не по-малко от 2 – 3 месеца. Това се налага поради факта, че активно действащите вещества в лекарствените растения са в минимални количества и са примесени с много съпътстващи вещества. Важно условие, от което в значителна степен зависи успехът при билколечението, е също качеството на билките.

При неправилно събиране, сушене и запазване от тях се губят ценни лечебни вещества, поради което дадени билки не оказват очакваното лечебно действие.

Всички народи по света използват билките за лечебна цел от незапомнени времена. Докато в древността са ги приемали в суров, непреработен вид, с всички съдържащи се в тях вещества, впоследствие се появява стремеж към максималното очистване на активните съставки от всичко излишно. В резултат на това се правят различни извлеци от лечебни билки – водни, спиртни, маслени. По-нататъшното развитие на лекарственото дело доведе до получаването на добре очистени препарати от типа на т.нар. неогаленови. Освен това се получават редица химически чисти активни вещества от билки, които послужват за създаването на мощни препарати за лекуване. Такива са например сърдечните гликозиди дигитоксин, гитоксин и други (изолирани от червения напръстник) и конвалатоксинът (от момината сълза), а също така резерпинът, ресцинаминът и аймалинът, извлечени от тропическото растение Rauwolfia serpentina (L.) Benth., алкалоидът нивалин (от кокичето) и др. Всички те служат било то самостоятелно, било в състава на различни комбинации за създаването на високоефективни лекарства.

Въпреки това все още има много билки, които се употребяват в сурово и необработено състояние под формата на настойки, отвари, запарки и др., тъй като от тях не е изолирано или не е целесъобразно да се изолира самостоятелно вещество или група от вещества. В този случай извлекът от цялата билка е много по-ценен в лекарствено отношение.