Лекарства от билките се приготвят обикновено като те или се варят (отвара), или се запарват (запарка), тъй като естественият им вид не представлява подходяща форма, в която могат да се употребяват за лечебна цел. За приготвянето на отварите и запарките билките трябва предварително да се оситнят. За тази цел листата, цветовете и стръковете се нарязват на частици с размери не по-големи от 5 мм (но листата на мечото грозде и други кожести листа – не по-големи от 1 мм), стъблата, корите, коренищата и корените – не по-големи от 3 мм, а плодовете и семената не по-големи от 0,5 мм.
Приготвяне на отвара (decocta). Надробената билка (когато количеството на билката не е посочено, от нея се взимат 10 г, от които се получават 100 обемни части запарка или отвара.) се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня инфундирка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което инфундирката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути. След изтичането на времето инфундирката се изважда, оставя се да изстива 10 минути и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат обаче веднага след изваждането на инфундирката от водната баня. * Когато водата, в която се прави отварата, е от 1 до 3 л, инфундирката се държи във водната баня 70 минути. Самото загряване на водна баня става като инфундирката се поставя в подходящ по-голям от нея съд с кипяща вода.
Приготвяне на запарка (infusa). Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество. При приготвяне на запарка с 1 до 3 л вода времето за нагряването трябва да се удължи до 40 минути.
Прецеждането на отварите и на запарките обикновено се извършва през марля или памук, които се поставят във фунията, през която те ще се прецеждат.
Запарки или отвари от силно действащи билки се приготвят по предписание, а при липса на указания се взима 1 тегловна част от билката за 400 мл отвара или запарка.
Запарки и отвари от моравото рогче, горицвета, момината сълза и дилянката се приготвят в съотношение 1:30.
При приготвяне на запарки или отвари от билки, съдържащи алкалоиди, се прибавя лимонена, винена или солна киселина (пресметната като хлороводород). Киселината се взима в тегло, равно на количеството на алкалоидите, съдържащи се в билката. При моравото рогче количеството на използваната солна киселина трябва да бъде 4 пъти по-голямо от количеството на алкалоидите, които се съдържат във взетото количество от билката. Освен с гореща вода извлек от лечебните растения може да се направи със студена вода (infusa frigida paratum). Той се приготвя, като предписаните билки се заливат с определено количество дестилирана или преварена чешмена вода (15 – 18 градуса целзий) и се оставят да киснат 4 – 12 часа при стайна температура, след което разтворът се прецежда.
В медицинската практика лекарствените растения се употребяват и под редица други форми. Такива са настойките, екстрактите, лапите и др.
Настойки (tincturae). Те представляват спиртни, спиртно-водни, спиртно-етерни извлеци от билки. Спиртът за извличане може да има различна концентрация (30, 50, 60, 70, 90%). Настойките се приготвят чрез накисване (maceratio), чрез изместване (perculatio) или разтваряне на екстракти. За извличане на силно действащи съставки съотношението между изходната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо действащите – 1:5.
Екстракти (extracta). Те представляват концентрирани извлеци от лекарствени растения и биват течни (Extracta fluida), гъсти (Extracta spissum) – вискозни маси със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (Extracta siccum) – ронливи маси със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане се използва вода, спирт с различни концентрации, по-рядко етер и други, като понякога се прибавя киселина, някоя основа глицерин и др. Екстрахирането и се извършва от фармацевти, като се спазват различни правила.
От лекарствените растения се правят и твърди лекарства, като глобули ( за вкарване във влагалището ) и супозитории ( за вкарване в ануса). От стритите на прах растения може да се приготвят пилюли, таблетки, захарни или шоколадови дражета или други видове хапчета.
Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната практика от лекарствените растения се приготвят и други видове лекарства, като лекарствени оцети, медицински вина, емулсии, суспензии, пластири и др.
Всичко изложено дотук може да се извършва само от добре подготвени хора, а именно от фармацевтите, които работят в аптеките и заводите. В обикновенната практика обаче често се употребяват отварите и запарките, които могат да се приготвят в домашна обстановка. Но и при такива условия лечебните вещества се извличат доста пълно от растенията.
В нашите билкови магазини се продават одобрени от Висшия медицински съвет смеси от ситно нарязани или стрити лекарствени растения, наречени сборове или чайове, като към някои от тях са прибавени соли, етерични масла и други вещества в зависимост от лечебното им предназначение. Сборовете или чайовете се приготвят по следния начин:
Билките, влизащи в състава на сбора, се оситняват поотделно. Листата, стръковете, корените и коренищата се надробяват (кожестите листа до едър прах). Плодовете и семената се смилат с валяци или в мелница, но някои от тях, както и цветовете, с изключение на липата и малките цветни кошнички, се използват цели ( 0,5 – 20 мм). Степента на оситняването зависи от предназначението на сбора:
- Билки, влизащи в състава на сбор, който ще се използва за приготвяне на отвара или запарка за пиене или за външно приложение, се оситняват, както вече посочихме по-горе.
- Билки, влизащи в състава на сборове за баня или в запарка с успокояващо действие, се пресяват през сито с диаметър на отворите 2 мм. Когато се налага билковата смес да бъде в прахообразно състояние, прахът се пресява през сито с размери на отворите 0,2 мм.
Билките, влизащи в състава на сборовете, се смесват внимателно до получаване на еднородна смес. Ако в сбора се налага прибавянето на някоя сол, от нея се приготвя наситен раствор с който се напръсква растителният материал чрез пулверизатор при често разбъркване, след което се суши при температура, не по-висока от 60 градуса целзий. Хигроскопичните и лесно развалящи се при навлажняване билки се прибавят към сбора след напръскването със солта и изсушаването му. Пазят се в каси на сухо и проветриво място. Сборовете, съдържащи ароматни билки, се пазят в тенекиени кутии. При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са винаги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят в голямо количество. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки съдържащи витамин C, изпиването трябва да стане веднага.
Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат с небет-шекер или мед, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на съответното количество, определено като дневна доза.
Често пъти се прилага т.нар. плодолечение. Това става в случаите, когато трябва да се спазва диета за отслабване (във връзка с което се въвеждат разтоварни или плодови дни), а също и при болестни състояния, протичащи с висока температура или при нарушения в храносмилателната и отделителната система. Плодовите сокове се приготвят и се приемат в прясно състояние.
Препоръчва се употребата на билковите лекарства да става по следната схема според възрастта:
25 – 60 годишна възраст – цяла доза
14 – 25 – 2/3 от дозата
7 – 14 – 1/2
4 – 7 – 1/3
3 – 4 – 1/6 до 1/4
2 – 1/8 до 1/6
1 – 1/12 до 1/14
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев