Зимен дъб, зимно меше – Quercus sessiliflora Salisb.
Сем. Букови – Fagaceae
Разпространение. Летният дъб се среща на групи или единично предимно в низините. Зимният дъб расте в предпланинския и планинския пояс на цяла България до 1500 м надм. височина.
Описание. Високи дървета с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона. Летният дъб има голи, гладки, кафявозелени или синкавозелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5 – 7 двоки тъпи дялове, голи и от двете страни или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите) пепеляво пухести, керемидообразно раположени и наредени спираловидно, плоски. Зимният дъб е със зеленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязани наделени на 4 – 7 двойки, най-често заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу – пухести, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда отвън е с пухести по гръбната страна люспи, част от които са и възлесто задебелени. И двата вида дъб са еднодомни с еднополови цветове – мъжките, събрани в увиснали реси с 6-делен околоцветник и повече от 6 тичинки, а женските са единични или са събрани по 2 – 5 в малки гроздовидни съцветия. Цъфтят през април – май.
Използваема част. Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет – март – април. За целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце ( с лицевата страна отгоре), на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Кората можеда се вземе и от прясно отсечени дървета, които се поставят на специални станоци и се белят с рукан. Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервени или жълтеникави. Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ. Допустима влажност 15%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалително действие. Прилага се за лечение при диарии и за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката, също при изгаряне.
Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане на кръв, силна продължителна менструация, дизентерия, глисти, албумин, малария, кашлица, бронхит, възпаление на пикочния мехур, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др.
Външно се използват под формата на настойки за жабурене при слаби венци и рани в устата, за промивки при трипер и бяло течение, за бани при потене на краката, за компреси при подутини от изгоряло и др. За пиене при отравяне от алкалоиди и метали.
Пресни листа като лапи служат за увиване на главата при главобол. За пиене и бани при изпаднало задно черво и хемороиди. Печени жълъди се използват като кафе при чревни и стомашни болки, малокръвие, скрофули и ревматизъм. Във ветеринарната медицина и кожарската индустрия.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка счукани кори се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
