Сем. Ленови – Linaceae
Разпространение. Растението се култивира почти навсякъде из България.
Описание. Едногодишно тревисто растение с голо цилиндрично стъбло, на върха разклонено, високо до 1 м. Листата са целокрайни, седящи, тясно ланцетни, последователни, с 3 надлъжни жилки. Цветовете са правилни, небесносини, събрани на върха на стъблото в рядка метлица. Съставени са от 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 слабо сраснали в основата си тичинки. Плодът е разпуклива кутийка с много семена. Цъфти през юни-юли.
Използваема част. Семената на лена, който се жъне след пълното му узряване. При нужда растенията се сушат на слънце или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. След това семената се очукват. Те са яйцевидни, сплеснати, лъскави, светлокафяви, без миризма. Допустима влажност 13%. Опаковат се в чували. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Лененото семе притежава противовъзпалително и леко слабително действие. Употребява се против кашлица, задух, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, стомашни и чревни възпаления и болки.
В българската народна медицина лененото семе се употребява още при захарна болест, стомашни киселини, прегракналост, сенна хрема, трудно уриниране, възпаление на простата, кръв в изпражненията, камъни в жлъчката, запек, белодробни възпаления, недостатъчна и болезнена менструация и др. Лененото масло, смесено с белтък от яйце по равни части, се прилага при изгаряния, а смляно ленено семе се използва за лапи при циреи, гнойни пъпки, ревматични отоци и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица ленено семе се залива с 400 мл студена вода и се оставя да кисне 1 час. Получената слуз се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
