Сем. Брошови – Rubiaceae
Разпространение. Из сенчестите гори (главно в буковите) във всички планински райони на страната.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, неразклонено, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 30 см, и с пълзящо коренище. Листата са тясно елиптично ланцетни до ланцетни, разположени в прешлени по 6 – 8, като от долната страна са окосмени заедно със стъблото около прешлена. Цветовете са бели, с приятна миризма, фуниевидни на дълги дръжки. Те са разположени в щитовидно съцветие на върха на стъблото; чашката е недоразвита, венчето 4-листно, тичинките – 4, плодникът – двугнезден. Плодът е зелен и сух, разпада се на 2 половини, които имат твърди кукести израстъци.
Използваема част. Стръковете, брани преди или в началото на цъфтежа – април – юли. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят, с кумаринова миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжни торби. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Действа омекчително ( при кашлица ), пикочогонно, потогонно, болкоуспокоително.
В българската народна медицина лазаркинята се употребява при задух, кашлица, пясък в бъбреците и жлъчката, жълтеница болести на далака, хистерия, главоболие, сърцебиене, безсъние, стомашни болки, воднянка и др.
Външно билката се използва за компреси при циреи, трудно зарастващи рани, кожни обриви и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
