Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Из сенчестите букови гори в Средна Стара планина и Странджа.
Описание. Вечнозелен храст или малко дръвче, 1 – 3 (6) м високо, с продълговато елиптични, кожести и последователни листа. Цветовете са бели, събрани в изправени гроздовини съцветия в пазвите на листата с 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодовете са черни, закръглено яйцевидни, костилкови.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – май – юни. Те не се сушат, а се предават свежи в билкоизкупвателните пунктове (като оттам се предават на нашата индустрия).
Лечебно действие и приложение. Действа болкоуспокоително.
В българската народна медицина запарката от листата на лавровишнята се препоръчва при болки в стомаха и червата, кожни обриви, нервни заболявания (като успокоително), при болки и спазми в бъбреците и жлъчката и др. Външно се употребява за налагане при хемороиди, за промивки при гнойни рани, за компреси при невралгия и др. Във ветеринарната медицина билката се прилага против шап по добитъка (за промивки и налагане).
Начин на употреба. По лекарско указание. Растението е отровно!
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
