Сем. Устноцветни – Labiatae ;
Lamiaceae
Разпространение. Отечеството на лавандулата е Средиземноморието. У нас се култивира главно в Подбалканските полета.
Описание. Многогодишно вечнозелено полухрастче, високо 30 до 60 (100) см. Долните вдървеняващи стъбла са силно разклонени, възходящи с многобройни млади клонки. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, а нагоре с дълго безлистно междувъзлие. Коренът е вретеновиден и прониква дълбоко в почвата. Листата са линейни, срещуположни и приседнали, окосмени, с подгънати ръбове. Цветовете са синьовиолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблата. Имат 5-делна тръбеста, окосмена чашка, 2-устно тръбесто венче (горната устна от 2, а долната – от 3 дяла) и 4 тичинки. Плодът при узряването си се разпада на 4 орехчета, всяко от които съдържа по 1 лъскаво черно семе. Медоносно растение.
Използваема част. Цветовете. Цветоносните стъбла се окосяват през време на цъфтежа – юни – август – и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. След изсушаването цветовете се изчукват от тях и се почистват от случайни примеси. Изсушените цветове имат син цвят, приятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в торби или шперплатови каси. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Билката има нервоуспоително, болкоуспокоително и дезинфекционно действие. Действа също така пикочогонно и ободрително. Прилага се при неврастения, мигрена, хистерия, сърдечна невроза. Препоръчва се при чревни болки, безсъние, гастрит, газове в червата и др.
Българската народна медицина препоръчва лавандулата още при главоболие, шизофрения, замайване на главата, а външно за налагане при стомашни болки, парализи, ревматизъм и др. Пръснат между дрехите, цветът прогонва молците и може да се употребява вместо нафталин. Етеричното масло, разтворено в спирт, действа добре против ревматични болки. То се прилага още в парфюмерията и пивоварната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
