Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae ;
Apiaceae
Разпространение. Културно растение, но намерено също из посевите като плевел в Ивайловградско и Брезнишко.
Описание. Едногодишно тревисто растение с кухо, в горната си част разклонено стъбло, високо 40 – 70 см. Долните листа са с дълги дръжки и едро нарязани, горните са пересто нарязани на тесни заострени делчета. Цветовете са бели, събрани в сложни сенници. Плодовете са кълбести, с 5 главни и 4 междинни надлъжни ребра, жълтеникави, с характерна приятна миризма. Зелените части на растението миришат неприятно, което се дължи на дециловия алдехид. Цъфти през юни – август.
Използваема част. Плодовете (семената). За събирането им растенията се жънат рано сутрин, докато още не се е вдигнала росата, за да се избегне оронването. След жътва стъблата се сушат и се вършеят. Изсушеното семе е с жълтеникавокафяв цвят, с характерна миризма при дъвкане и със сладникав вкус. Опакова се в конопени или книжни торби. Допустима влажност 12%. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката улеснява храносмилането, действа болкоуспокоително, газогонно, отхрачващо.
Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, газове, диария, дизентерия, кашлица, задух, повръщане, трахеит, бронхит, за увеличаване на млякото у кърмачките и др.
Външно билката се използва за налагане при различни възпаления, циреи, гнойни рани и др. Във ветеринарната медицина се употребява против глисти по добитъка.
Начин на употреба. 1 супена лъжица леко счукани плодове се заливат с 400 мл вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
