Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae ;
Apiaceae
Разпространение. В диво състояние само по крайбрежните скали южно от Несебър и край Дунав. Култивира се навсякъде у нас.
Описание. Едногодишно голо тревисто растение, набраздено с тесни белезникави и зелени ивички, кухо, високо до 1,20 м стъбло и с вретеновиден корен. Листата са последователни, сложно пересто нарязани, с широко ципести влагалища. Цветовете са дребни, жълти, събрани в сложни сенници с до 50 лъча, без обвивки в основата. Плодчетата откъм гръбната страна сплеснати, с 5 надлъжни ребра. Цъфти през юли – август.
Използваема част. Плодовете, брани след узряването на главния сенник – септември. Жъне се цялото растение и се суши на снопове, през което време узряват плодовете и в останалите сенници. При нужда плодовете се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушените плодове са сивокафяви, с характерна миризма и сладникаво – парлив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи, сенчести и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Билката понижава кръвното налягане, разширява кръвоносните съдове и подтиска перисталтиката на червата, действа пикочогонно и увеличава млечната и жлъчната секреция. Прилага се за лечение на повишено кръвно налягане (от I и II степен), при разстройство на храносмилателната система, за засилване на млекоотделянето у кърмачките, против газове и спазми в червата, хълцане и повръщане. Препоръчва се също за лечение на хемороиди, разширени вени и др.
В българската народна медицина плодовете на копъра се употребяват още при болки в стомаха, безсъние, болести на жлъчката и др. Използва се и в хранителната промишленост.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка леко счукана плодовете се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
