Сем. Киселтрънови – Berberidaceae
Разпространение. По сухите каменливи места нарядко в цялата страна.
Описание. Бодлив храст, висок 3 м. Листата са с къси дръжки, разположени на групи върху скъсени клонки, обратно яйцевидни, ресничесто назъбени, почервеняващи през есента. Цветовете са жълти събрани в увиснали гроздовидни съцветия. Плодовете са червени, с кисел вкус, продълговати, 2 – 3 семенни. Цъфти през април – юни.
Използваема част. Корените и кората им. Изваждат се наесен, след узряването на плодовете – октомври – ноември, или напролет, преди да започне развитието на растението – март – април. Корените се измиват, веднага се обелват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената кора е тъмножълта, а обелените и изсушените корени са жълти, без миризма и с горчив вкус. Опаковат се в чували. Допустима влажност 12%. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката проявява жлъчегонно, противовъзпалително и кръвоспиращо действие.
Българската народна медицина препоръчва киселия трън при болести на далака, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, чернодробни и жлъчни заболявания, за задържане на урината, при гной в урината, подагра, шипове, диарии, екземи, туберкулоза, скрофули, маточни заболявания и др. Външно билката се прилага за бани при перде на очите и за гаргара при възпаление на венците. Листата се употребяват при диария и при дизентерия, а настойката от тях (1:10 в бяло вино за 8 дни) – като слабително. Плодовете се употребяват при болести на черния дроб и далака, както и при болки в стомаха. Растението се прилага още в пивоварната и сладкарската промишленост.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка ситно нарязани кори ( или 1 супена лъжица от корените) се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
