Сем. Лападови – Polygonaceae
Разпространение. Из по-влажните предпланински и планински ливади в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право набраздено зелено стъбло, високо до 1 м. Листата са месести, целокрайни, стреловидни или копиевидни, долните с дълги дръжки, а горните с къси дръжки или приседнали, обхващащи стъблото. Цветовете са еднополови, зеленикави, събрани на върха на стъблото в редки метлици. Плодът е тристенно яйцевидно тъмнокафяво орехче с червеникави крилца. Цъфти през май – юли.
Използваема част. Листата, брани преди – цъфтежа – май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушените листа са зелени, без мирис и с кисел вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Киселецът е главно противоскорбутно и затягащо средство.
Българската народна медицина препоръчва листата на киселеца при диария, дизентерия, скорбут, за подобряване на работата на черния дроб и жлъчката, при обриви и лишеи по кожата (за пречистване на кръвта), за апетит и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 2 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Да не се употребява от хора предразположени към образуване на камъни в бъбреците (поради съдържание на оксалати).
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев