Ким, кимон – Cuminum cyminum L.

Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae ; Apiaceae

Разпространение. В диво състояние расте из ливади, слогове и посеви главно в южните части на България. Култивирано растение. Отечеството му е Североизточна Африка.


Описание. Едногодишно тревисто растение с право, ръбесто, разклонено от основата и високо до 1 м стъбло, с вретеновиден корен. Листата са с дълги дръжки, сложно перести. Цветовете са дребни, бели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е яйцевиден, кафяв, двоен, след узряването се разпада на две половинки.


Използваема част. Плодовете (семената), брани малко преди пълното им узряване. Те не узряват едновременно. Затова се изисква растенията да се жънат в най-благоприятния момент, и то тогава, когато семената в централния сенник са във восъчна зрелост и имат светлокафява окраска. След жътва плодовете се оставят да доузреят и тогава се вършеят (това се прави, за да се избегне оронването на семената). В по-ниските места жътвата е през юни, а в по-високите – през юли. Плодовете имат характерна миризма и сладникаво-възгорчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби.

Лечебно действие и приложение. Плодовете на кима улесняват храносмилането, действат жлъчегонно, болкоуспокоително, газогонно.


Българската народна медицина препоръчва плодовете при стомашни и чревни болки, за апетит, против газове, за увеличаване млякото у кърмачките, стомашна тежест, болести на черния дроб и жлъчката и др. Използват се в хранителната промишленост, домакинството и др. Кюспето от семената на кима е ценна храна за добитъка.


Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от плодовете се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи