Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae ;
Apiaceae
Разпространение. Из по-влажните ливади и по планинските склонове в Средна и Западна Стара планина, Западните и Средните Родопи, Рила и цяла Югозападна България. Вюжните райони на страната се отглежда.
Описание. Двегодишно тревисто растение с голо, ръбесто, кухо стъбло, високо до 1 м и с вретеновидно задебелен корен. Листата са двойно- и тройноперести, с късо линейни заострени делчета. Цветовете са дребни, бели или бледорозови, събрани в съцветие сложен сенник, чиито главни лъчи са без обвивка или с обвивка само от 1 – 2 листчета. Плодът при узряването се разпада на две продълговати, надлъжно набраздени половинки с характерна миризма. Цъфти през май – юли.
Използваема част. Плодовете. Растенията се окосяват, когато добият светложълт цвят, в началото на юли. След окосяването се оставят да изсъхнат добре и се вършеят. Изсушената билка е със сивозелен цвят, характерна миризма и сладникаво горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби.
Лечебно действие и приложение. Билката възбужда апетита и засилва действието на храносмилателния апарат. Освен това показва и газогонни и лактогонни (засилва отделянето на млякото) свойства. Прилага се при изтощени болни, за апетит, срещу тежест, колики и спазми на стомаха и червата, за увеличение на млякото при кърмачките, при главобол и др.
Българската народна медицина препоръчва кимиона още при бронхит, за регулиране на недостатъчна менструация, за отделяне на храчки при кашлица и др. Външно маслото, смесено със зехтин 2:100, се използва за разтривка при простуда и паразити.
Начин на употреба. 1 кафена чашка леко счукани плодове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
