Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Из храсталаците и Оливадите в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с окосмено стъбло, стигащо на височина до 1 м. Листата са последователни, прекъснато просто перести, назъбени, отдолу сивовлакнести, отгоре тъмнозелени. Цветовете са жълти, дребни, събрани в класовидни гроздове с двойна чашка (вътрешната – 5-листна), 5-листно венче и 5 до 20 тичинки. Плодът е с многобройни кукести израстъци и набразден, с 2 семена. В прясно състояние растението е с приятна миризма. Медоносно растение.
Използваема част. Надземната част, брана без приосновните вдървенели части на стъблата през време на цъфтежа – юни – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е с тъмнозелена горна страна на листата и сивкава долна и със златистожълти цветове, без миризма и с тръпчиво-горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката регулира функциите на черния дроб и жлъчката. Освен това тя има и запичащо, пикочогонно действие. Прилага се при заболявания на черния дроб и жлъчката, стомашни и чревни разтройства, при застойни явления и отоци.
В българската народна медицина камшикът се употребява още при белодробна и кожна туберкулоза, кръвохрачене, хемороиди, копривна треска, подагра, младежки пъпки, пресипнал глас и кашлица, неволно напикаване, слабо сърце, пясък в бъбреците и пикочния мехур, като противоотрова при алкалоидни отравяния и др.
Външно билката се използва за налагане при екземи и очни възпаления, за гаргара, при пресипнал глас, гърлобол, възпалени сливици (заедно с лайка), за промивки при бяло течение и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се запарват с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
