Сем. Бъзови – Caprifoliaceae ; Adoxaceae
Разпространение. Из влажните и сенчести смесени широколистни гори и храсталаци в планинските райони на цялата страна.
Описание. Храст или малко дъвче, високо до 4м, чиито млади клонки са покрити с власинки. Листата са едри, назъбени длановидно, 3 – 5-делни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в плоски щитовидни съцветия, периферните по-едри, безплодни. Плодовете са яркочервени, месести. Цъфти през май – юли.
Използваема част. Корите, които се белят рано напролет – март, при започване на сокодвижението, или през есента, след узряване на плодовете – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60 градуса. Изсушените кори са набръчкани, по-рядко гладки, сивокафяви или сивозелени, със сивкави или бледокафяви петна (лентицели), а отвътре гладки, жълтозелени или жълтокафяви, с червеникави петна. Имат слаб своеобразен мирис и горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
При беленето на корите трябва да се внимава червената калинка да не се смеси с черната калинка (Viburnum lantana L.), чиито плодове отначало са червеникави, а след пълното узряване – синкавочерни.
Лечебно действие и приложение. Кората на калинката притежава съдосвиващо и кръвоспиращо действие, а плодовете засилват съкращенията на сърцето и имат пикочогонно действие. Във връзка с това калинката се прилага при маточни кръвотечения и болезнена менструация, по-рядко при отоци, за лечение на витаминни недостадъци и др.
В българската народна медицина корита на калинката се употребяват още при диария, болки в червата, хистерия, хълцане, хемороиди, тения и др. Външно се използват за промивка при рани и циреи.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от корите се вари в 400 мл вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
