Исиот, зинджифил – Zingiber officinale Roscoe

Сем. Исиотови – Zingiberaceae

Разпространение. Из тропическите области главно в Азия, откъдето и произхожда.


Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Листата са без дръжки, обгръщат стъблото, а на върха – и цветовете, които са жълтозелени или виолетовокафяви. Размножава се чрез луковичките по коренището.


Използваема част. Коренището, което след изваждане се измива, изчиства се от кората и се суши на слънце или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушеното коренище е белезникавожълто, с характерна миризма и парлив вкус. Опакова се в торби. Запазва се на сенчесто и проветриво място.


Лечебно действие и приложение. Действа апетитовъзбуждащо, противоповръщащо. Прилага се главно за лечение на смущения в храносмилателната система: стомашна слабост, тежест в стомаха, гадене и повръщане, киселини и др.


Българската народна медицина препоръчва коренищата на исиота още при простуда, кашлица, болки и газове в стомаха и червата, задух, гърлобол, пресипнал глас, язва на стомаха и др., а външно – за жабурене за заякчаване на венците (при разклатени зъби), за гаргара или гърлобол (с малко счукан чер пипер), за мазане (смесен с боров вазелин) при хемороиди и др.


Начин на употреба. 1 лъжичка ситно нарязан исиот се вари в 400 мл вода 5 мин. Пие се като топъл чай или по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Сварен салеп и поръсен с исиот на прах е полезен при всички видове кашлица.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи