Зърнастец елшовиден, дива боя – Rhamnus frangula L. (Frangula alnus Mill.)

Сем. Зърнастецови – Rhamnaceae

Разпространение. Нарядко, но из цялата страна по заливните низини и край реките, а по влажните места в планинските райони се изкачва до 1000 м надм. височина.


Описание. Храст, висок до 3м, или малко дръвче, високо до 6 – 7 м. Кората на младите клонки е канеленочервена до червено-кафява, а на старите – тъмносива до почти черна. Листата са елиптични до обратно яйцевидни, целокрайни, последователни, отгоре белезникавожълти, двуполови, събрани на кичури в пазвите на листата. Плодовете са сочни, кълбести, черновиолетови, лъскави. Цъфти през май – юли.


Използваема част. Кората на стъблото, а също и на клонките от тригодишни растения, след като отлежи 1 година.
Тя се бели рано напролет – март – април, при започване на сокодвижението и покарване на първите листа. Кората се нарязва на хоризонтални ивици, широки 30см, а след това на вертикални. Леко се очуква с дървен чук и се бели. При беленето не трябва да се засяга дървесината, а когато това стане случайно, наранената тъкан се изчиства. Характерно за зърнастеца е, че като се остърже горната кора, появява се червено оцветен пласт за разлика от подобни растения, където подкоровият пласт е зелен. Също така при варенето зърнастецът оцветява водата тъмночервено, ако реакцията е алкална за разлика от корите на другите растения, които не дават такова оцветяване. Корите се сушат на сянка или в сушилня при температура до 100 градуса целзий. Изсушената билка е без миризма, с тръпчивогорчив вкус, сив или тъмнокафяв цвят и белезникави или сиви петна. Ломът на кората е ситно грапав, зърнест отвън и влакнест отвътре. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо, сенчесто и проветриво място. Изнасяна билка.


Лечебно действие и приложение. Зърнастецът притежава очистително действие и е много подходящ за тежко болни и бременни.


В българската народна медицина се употребява при хроничен запек на дебелото черво, чернодробни заболявания, жълтеница, воднянка, хемороиди и др. Външно той се прилага за промивки при гнойни рани, циреи и кожни заболявания. Плодовете на зърнастеца, киснати в оцет 20 дни, се препоръчват за лекуване на краста. Слабителното действие на корите се дължи на съдържащия се в тях антронов гликозид, който след 1 година отлежаване преминава в антрахиноновия гликозид гликофрангулин. Корите на зърнастеца, употребени, преди да отлежат 1 година, предизвикват повръщане.


Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани кори се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.


В нашата народна медицина се употребява и зърниката (Rhamnus cathartica L.), чиито плодове, също черни на цвят, се използват при същите болести, както корите на зърнастеца. Слабителното действие на зърниката се дължи на антроноловите гликозиди.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи