Сем. Тойнови – Apocynaceae
Разпространение. В България се отглежда като украсно растение. Отечеството му е Средиземноморието.
Описание. Вечнозелен храст или неголямо дърво, стигащо на височина до 4 м. Листата са сивозелени, продълговато ланцетни, кожести, разположени срещуположно. Цветовете са розови, по-рядко бели, червени или жълти, събрани на върха на стъблото в полусенници.
Използваема част. Листата, а по-рядко корените или семената. Листата се берат през пролетта, в началото на цъфтежа, или през есента, след като растението преустанови растежа си. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса целзий. Изсушените листа са сивозелени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Сърдечните гликозиди имат избирателно дейстеие върху сърдечния мускул, наподобяващо действието на строфантина – засилват работата на сърцето и подобряват кръвообръщението. Благодарение на антибиотика олеандомицин растението има противомикробно действие. Прилага се за лечение при недостатъчност на кръвообръщението от II и III степен, особено при сърдечни пороци и аритмии. Антибиотикът олеандомицин се прилага при стафилококи, устойчиви на пленицилин и други антибиотици.
Българската народна медицина препоръчва зокума още при нервно изтощение, главоболие, епилепсия, апоплексия, безсъние, мускулни спазми, повръщане, диарии, газове в червата и др. Външно се използва за налагане при мокри екземи и лишеи, за жабурене при зъбобол и болки във венците.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание! Гликозидите на зокума имат изразено кумулативно (натрупващо се в организма) действие. Растението е отровно и трябва да се използва под лекарски контрол!
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
