Сем. Сложноцветни – Compositae ; Asteraceae
Разпространение. По черноморското крайбрежие – Варненско, Авренското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър и др., в Провадийско, Шуменско и др. в Югоизточна България, а също в Кюстендилско на сухи песъчливи, каменисти и затревени места.
Описание. Многогодишно сребристосиво окосмено тревисто растение с право или възходящо, високо 10 – 40 см стъбло и черно вдървеняло коренище. Приосновните листа са продълговато лопатовидни, стеснени в дръжка, а стъбловите са приседнали, линейно ланцетни. Цветните кошнички са лимоненожълти до златисто- или портокаловожълти и са събрани в гъсти връхни щитовидни метлици.
Използваема част. Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа – юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е с яркожълт цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби.
Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място.
Лечебно действие и приложение. Билката притежава пикочогонно и жлъчегонно действие.
В българската народна медицина жълтият смил се употребява при жълтеница, вода в коремната област, втвърдяване на черния дроб, кръвен застой в коремната област, глисти, шипове, невралгия, импотентност, рахит, тежко чуване с шум в ушите, цироза на черния дроб, ревматизъм, ишиас, възпаление и пясък в жлъчката, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести и др. Външно действа противонасекомно.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се кисне в 400 мл вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
