Сем. Сложноцветни – Compositae ; Asteraceae

Разпространение. Из храсталаците и редките широко листни и игловидни гори, по тревистите и скалистите места в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с високо 30 – 100 см метличесто разклонено в горната си част стъбло. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, елиптични, назъбени, а горните ланцетни с къси дръжки или приседнали. Цветовете (периферните са езичести, а вътрешните – тръбести) са златистожълти, събрани в съцветия кошнички, които са групирани на върха на стъблото в сложни метличести съцветия.
Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа – юли – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 целзий. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти цветни кошнички, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали и торби. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Билката притежава подчертано пикочогонно и затягащо (противодиарично) действие. Прилага сепри бъбречни страдания (хронични нефрити, албумин, уремиен задух), при застой на течности в организма, увеличение на простата, диарии, захарна болест, кръвохрачене и др.
Българската народна медицина препоръчва жълтия енец при чернодробни заболявания, неволно напикаване, силна и продължителна менструация и др. Външно билката се прилага под формата на запарка заедно с растението поточарка (Nasturtium officinalis R. Br.) за жабурене при разклатени зъби. Пресни или изсушени листа се използват за налагане при гнойни рани. Във ветеринарната медицина отварата от растението се дава на животните при диария и трудно уриниране.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев