Жълтуга багрилна, бояджийска жълтуга – Genista tinctoria L.

Сем. Бобови – Leguminosae ; Fabaceae

Разпространение. Из влажните ливади и по тревистите склонове, в редките гори и храсталаци, в равнинните и предпланинските райони на цяла България.


Описание. Силно разклонен малък храст или полухраст, достигащ до височина 30 – 60 см, с ръбести клони. Листата са ланцетни или елиптични, отдолу са тъмнозелени и с ясно забележими странични жилки. Цветовете са жълти, събрани в дребни гроздовидни съцветия, които образуват метлица. Плодът е продълговат гол боб. Медоносно растение.


Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юни – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти цветове, без миризма и с нагарчващ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.


Лечебно действие и приложение. Билката възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, действа пикочогонно, кръвоспиращо и слабително. Прилага се при камъни в бъбреците, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза.


Българската народна медицина препоръчва жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей, болести на щитовидната жлеза и др. Външно билката се използва за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др.


Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 4 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.


В нашата народна медицина се употребяват и други видове от рога жълтуга. Такова е растението прещип (Genista sagitalis L.), чиито стръкове се използват под формата на запарка при подагра и ревматизъм (за пиене и налагане).

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи