Сем. Тинтявови – Gentianaceae
Разпространение. Из сенчестите каменливи поляни в съседство с горната граница на гората в Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Средни Родопи. Поради безразборното събиране растението е силно намаляло.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, цилиндрично стъбло, високо докъм 1 м и дълго до 1 м многоглаво месесто коренище, което отвън е кафяво, а отвътре – жълтеникаво. Листата са срещуположни, разположени на кръст, едри, яйцевидни, кожести, с дъговидна нерватура, долните с дръжки, най-горните приседнали, обхващащи с долната си част стъблото. Цветовете са жълти, събрани в прешлени в пазвите на горните 3-7 чифта листа. Цъфти през юли – август.
Използваема част. Коренищата, които се вадят през есента – август – септември, и то от по-стари растения( от 4 години нагоре). След измиването те се нарязват и се сушат веднага в сушилня при температура до 60 градуса целзий. По такъв начин те не ферментират, което е необходимо условие при употребата им за медицински цели. Изсушената билка има сивокафяв цвят отвън, жълтеникав до светло-кафяв – отвътре, характерна миризма и силно горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби. Корените на жълтата тинтява се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката има секретовъзбуждащо действие – усилва отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дейност и оказва провитоспастично действие. Употребява се като възбуждащо апетита средство (преди ядене) при чревни колики и запек, жълтеница, малокръвие.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на жълтата тинтява още при пясък в бъбреците, гастрит, ентерит, глисти, заболявания на черния дроб и др.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Настойката от 10 г коренища, киснати в 1 л червено вино 10 дни, е добро средство за усилване на организма и подобряване апетита при малки деца. Взема се по 1 супена лъжица преди ядене.
В нашата народна медицина се употребява и петнистата тинтява (Gentiana punctata L.), която се среща в Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина и има тъмночервени точки по венечните си листчета. Коренищата и също се употребяват при болестите, изброени по-горе.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
