Сем. Бръшлянови – Araliaceae
Разпространение. Североизточен Китай, Корея и Съветския Далечен изток. У нас се правят опити за отглеждането му главно в Самоковско.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, високо до 70 см тънко стъбло, само в горната част с прешлен от 2 – 5 длановидно разделени листа, на дълги дръжки. Коренът е месест, продълговато цилиндричен и обикновено с 2 – 6 разклонения. Цветовете са зеленикави или бели, двуполови, събрани в съцветие сенник. Плодовете са ярко червени, месести, костилкови. Цъфти през юли. Растението вирее над 100 години.
Използваема част. Корените на растението, които се вадят в началото на юни – преди цъфтежа – или след цъфтежа в момента на зреенето на плода – втората половина на август.
Корените се потапят във вряща вода за няколко минути или се запарват с водни пари с цел да не покълнат и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е слабо червеникава, полупрозрачна, със слабо горчив вкус и без миризма. Опакова се в книжни кесии.
Лечебно действие и приложение. Установено е, че жен-шенът действа стимулиращо върху централната нервна система, увеличава газообмена. Прилага се като усилващо средство при физическа и умствена преумора, понижена работоспособност, след продължителни заболявания, при намалено действие на половите жлези, при нервни и психични заболявания от функционален характер (неврози, неврастения, психостении).
Българската народна медицина препоръчва корените на жен-шена при кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, сърдечен порок, туберкулоза, ревматизъм, кръвопикане, различни кръвотечения, хистерия и др.
Начин на употреба. Малко парче от корена (колкото царевично зърно) се слага под езика до пълното му разпадане три пъти дневно след ядене.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
