Сем. Бобови – Leguminosae ; Fabaceae

Разпространение. Нарядко из цялата страна по влажните места – в изкопи, край каналите и по речните брегове, край сенчестите гори.
Описание. Многогодишно голо тревисто растение с разклонено, високо до 1 м набраздено стъбло. Листата са прилистници, текоперести, 11 – 21 линейно елиптични листчета, които завършват на върха с късо осилче. Цветовете са синкаволилави, рядко бели, със звънчевидна 5-делна чашка, 5-листно венче, съставено от тъпа ладийка, флагче и две крилца, 10 тичинки и един плодник. Те са събрани в едри гроздовидни съцветия. Плодът е линеен многосемен боб.

Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа – юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градусацелзий. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблата и листата и син или белезникав на цветовете, без миризма, със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката има покочогонни и потогонни свойства, намалява съдържанието на кръвната захар. Употребява се при захарна болест и за увеличаване на млякото у кърмачките.
Българската народна медицина препоръчва жаблека още при настинка, възпаление на пикочните пътища и външно за налагане при мокри лишеи.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев