Сем. Ефедрови – Ephedraceae
Разпространение. Рядко растение по скалистите и каменистите места на черноморското крайбрежие – Балчишко, Варненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михайловград и Белоградчик, по склоновете на Родопите ( над Асеновград), край р.Велека в Странджа.
Описание. Малко храстче със силно разклонени изправени и прешленести стъбла, високо до 50 см. Листата са 2 – 4, ципести, сраснали в основата си във вид на влагалище. “Цветовете” са жълти, дребни, еднополови. Мъжките са на групи по много покрити с две ципести листчета, а женските са събрани по две по върховете на клонките и са обхванати с 2 до 4 покривни листчета, които при узряването на семената стават месести и червени.
Използваема част. Надземната част, брана по време на цъфтежа – май – юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус. Допустимата влажност 12%. Опакова сев бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.
Нашият народ употребява ефедрата и при задух, копривна треска, бронхит, магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно налягане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се прилага за компреси при кожни обриви и за налагане при възпаление на носната лигавица.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари 5 мин. в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
