Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчние.
От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приговят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избранника на момата.
В нощта срещу Еньовден билярки приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван преди.
Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
Чества на 24 юни всяка година. Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) На тази дата също се чества рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам е и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван). В различните географски области то се произнася по различен начин – в Област София (Яневден), в Струга – Иванден, Охрид – Ивънден, Велико Търново – Иван Бильобер или Драгийка.
Именници:
На деня имен ден празнуват всички с имена: Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
Този празник е свързан със славянските фолклорни традиции и в обичаите си има много точни съответствия при всички славянски народи.
В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни обичаи.
