Сем. Миртови – Myrtaceae
Разпространение. Култивирано във всички области със субтропичен климат. Отечеството му е Австралия и остров Тасмания.
Описание. Вечнозелено дърво, стигащо на височина до 70 м. Младите клонки са четириръбести и както листата, са покрити със синкавозелен восъчен налеп. Листата на младите растения и по издънките са приседнали, срещуположни, а на старите дървета – ланцетни, последователни, с къси дръжки, сърповидно извити, с вместилища, съдържащи етерично масло. Цветовете са единични и са разположени в пазвите на листата. Плодът е кутийка с многобройни семена.
Използваема част. Листата на растението. Изсушените листа имат бледозелен цвят, характерна ароматна миризма и горчив вкус.
Лечебно действие и приложение. Настойката от листата на евкалипта притежава силни противомикробни свойства. Освен това евкалипта притежава силни противомикробни свойства. Освен това евкалиптовото масло стимулира отделянето на слюнка, стомашен сок и чревни секреции. Често се прилага за инхалации при заболяване на дихателните пътища, при абсцеси и гангрена на белите дробове, а също и за промиване на инфектирани рани и язви, за бани при възпаление на очите, при гнойни заболявания на кожата, при възпаление на костите, язва на шийката на матката и др. Евкалиптът се препоръчва при остри стомашно-чревни заболявания.
Българската народна медицина препоръчва евкалипта още при задух, кашлица, възпаление на дихателните пътища, грип, настинка, малария, изобилна менструация и др. Външно се употребява етеричното масло за инхалации при горните болести, а против тиф се взимат по 10 капки на 4 часа. Маслото, смесено със зехтин в съотношение 1:50, се използва за капки в носа при простуди, а смесено с други разтривки, – при простуда и ревматизъм.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
