Сем. Устноцветни – Labiatae ; Lamiaceae
Разпространение. По тревистите и буренливите места и край пътищата из цяла България.
Описание. Многогодишно, високо до 120 см тревисто растение с четириръбесто, често червеновиолетово кухо стъбло, покрито с власинки. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, долните 3 – 7-делни, едро назъбени, горните – 3-делни до цели, отгоре по-тъмни, отдолу светлозелени. Цветовете са светлочервени, разположени по няколко в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е фуниевидна, с 5 твърди зъбчета, закривени навън. Венчето е тръбесто, отвътре с пръстен от власинки. Плодът се разпада на 4 тристенни клиновидни орехчета.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юли – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със зелен цвят без миризма и със слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали или чували. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Билката притежава свойството да регулира сърдечната дейност и да разширява кръвоносните съдове, да редулира менструацията и да действа пикочогонно. Прилага се при сърцебиене, гръдна жаба, климактерични смущения и др.
Българската народна медицина препоръчва дяволската уста още при кръвно налягане, гуша, безплодие, малария, умствена преумора, нервни болести, главоболие, маточни кръвоизливи и др. Външно се прилага за компреси при изгаряне и рани.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат 2 часа в 0,5 л вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
