Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Отглежда се навсякъде у нас. Някъде подивява. Отечеството и е Западна Азия.
Описание. Силно разклонено овощно дърво, стигащо на височина до 5 м. Листата са яйцевидни, целокрайни, с къса дръжка, от долната страна сивобяло наплъстени, а отгоре тъмнозелени. Цветовете единични, едри, бледорозови, с 5-листна чашка, 5-листно венче, многобройни тичинки и долен 5-гнезден яйчник, обхванат от разрасналото се цветно легло, което след оплождането нараства и се превръща в полулъжлив плод. Плодовете са едри, покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.
Използваема част. Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби. Пази се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Плодовете притежават запичащо действие, а семената – противовъзпалително. Прилагат се за лечение при диарии, възпаления на тънките черва, кръвохрачене и бяло течение.
Българската народна медицина препоръчва семената на дюлята при кашлица (особено при децата), бронхит, задух, язва в стомаха и дванадесетопръстника и др., а външно – за компреси при изгорено, напукани устни, напукани зърна на гърдите у кърмачките, кожни възпаления и др. Отварата от кората на плодовете се използва за жабурене за заякване на венците. Плодовете се дават при диария и възпаление на тънките черва. Мъхът от плодовете има кръвоспиращо действие.
Начин на употреба. 1 кафена лъжица цели семена се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Подсладената с мед или с небет – шекер запарка се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно при всички видове кашлица.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
