Разпространение. По младите клонки и листа на дъба.
Описание. Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Quercus lusianica Lam. var. infectoria D. C.) от сем. Букови – Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалкотворката (Cynips gallae turcicae H.) от семейството Cynipidiae. С течение на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствие на дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина – шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикалките остава малък отвор.
Използваема част. Шикалките, брани през есента – септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Опаковат се в торби.
Действие и приложение. Кръвоспиращо и стомашно.
Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; външно – за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпространените у нас дъбове Quercus robur, Quercus sessiliflora, съдържат по-малко танини – до 30%.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
