Сем. Дрянови – Cornaceae
Разпространение. По сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м. надм. височина.
Описание. Ниско дърво или храст с кафенозеленикави клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка , 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Цъфти през февруари – март.
Използваема част. Плодовете брани след пълното им узряване, ( когато станат червени), през – август- октомври. Те се държат да омекнат след което се сушат на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса целзий. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Пазят се в сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др.
В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха и червата, при температура и трескави състояни и др., а корите на младите клонки – при блатна треска и за жабурене при болки във венците.
Начин на употреба. 50 г дренки се варят 15 мин в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използва за жабурене.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
