Сем. Дилянкови – Valerianaceae ;
Caprifoliaceae

Разпространение. По сенчестите и влажните места из горите и храсталаците в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, набраздено, кухо стъбло, стигащо до 1,5 м, и късо коренище с многобройни светлокафяви нишковидни корени, излъчващи силна характерна миризма. Листата са нечифтоперести, с 5 до 11 чифта яйцевидно ланцетни, едро назъбени листчета. Цветовете са светлорозови до бели и са събрани в сложни полусенниковидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Цъфти през юни – юли.
Използваема част. Коренищата с корените, които се вадят през есента, когато стъблата увехнат, или рано напролет – през март – април. Извадените коренища с корените след почистването се сортират, по-едрите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса целзий. Изсушената билка има светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво – горчив вкус. Допустима влажност 16%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи проветриви помещения. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Притежава нервоуспокоително действие, преодолява спазмите на гладката мускулатура и регулира сърдечната дейност. Прилага се при възбудена нервна система, нервна преумора, нарушение в сърдечния ритъм ( главно от нервен произход), при стомашни и чревни болки климактерични смущения и др.
В българската народна медицина дилянка се препоръчва и при главоболие, безсъние, епилепсия, гуша, виене на свят, високо кръвно налягане, нервни припадъци, хистерия и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се 1 ракиена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев