Градински чай, какула, лечебен конски босилек – Salvia officinalis L.

Сем. Усноцветни – Labiatae ; Lamiaceae

Разпространение. Родината на градинския чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в южните части на страната и по Черноморието, където на някои места подивява.


Описание. Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто, разклонено (в основата вдървеняло), окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните с дръжки, връхните приседнали, закръглено плитко назъбени, окосмени по-силно отдолу, с набръчкана повърхност; младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на стъблото по 6 – 10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класовидни съцветия. Цъфти през юни – август. Цялото растение има приятна миризма.


Използваема част. Листата, които се берат малко преди цъфтежа – през май – и след цъфтежа – през септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Когато растението се използва за получаване на етерично масло, берат се целите цъфтящи стръкове – през юни – август. Най-високи добиви се получават от 2 – 6 годишните растения. Изсушените листа отгореса белезникави, отдолу – почти сиви до сивозелени, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения.Изнасяна билка.


Лечебно действие и приложение. Градинският чайе много добро средство за регулиране секреторните функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи – възпаление на глътката (ларингити), ангина, кашлица, – при диария и болести на жлъчните пътища и черния дроб.


Българската народна медицина препоръчва градинския чай още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при боледуване от туберкулоза, при хемороиди, виене на свят, продължителна менструация, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за намаляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата), при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва също за гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при възпаление и ядки на гърдите на кърмачките, гнойни рани и др. Намира приложение също така в пивоварната, рибната и парфюмерийната промишленост.


Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.


В нашата народна медицина се употребяват и други видове растения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia aethiopis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани, циреи и рани от порязване; жълтата какула (S. glutinosa L.), чиито изсушени листа служат за пушене против задух; бъзовлекът (S. pratensis L.), употребяван главно против стомашни и чревни болки, против кашлица и др.; мечата пета (S. sclarea L.), чиито листа се употребяват за налагане при рани и циреи и за пиене като запарка при гуша; бабичето (S. verticillat L.), което се използва против диария, болки в корема и кръвохрачене и външно за лапи против рани и циреи.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи