Сем. Върбникови – Verbenaceae
Разпространение. Край пътища, из буренливи места, в ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култури.
Описание. Многогодишно тревисто растение с разклонено и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са триразделни, едро назъбени, а горните – цели, назъбени или целокрайни.
Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на върха на стъблото и по върховете на неговите разклонения в класовидни съцветия.
Използваема част. Стръковете, брани през време на цъфтежа – юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Върбинката е често употребявана билка при много заболявания. Тя притежава главно невроуспокоително, общоукрепващо и противотемпературно действие. Прилага се при простуда, отпадналост, умора (нервна и физическа), при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др.
Българската народна медицина препоръчва връбинката още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода – за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също за гаргара при лош дъх на устата.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани стръковете се варят 5 мин. в 0,5л вода. След като отварата изстине, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
