Външно приложение на билките

Билките с техните лечебни свойства намират голямо приложение на само за вътрешна употреба. Често те се прилагат и външно във вид на лапи, компреси, катаплазми, бани за местно (локално) лекуване на заболявания по повърхността на тялото. Такива са преди всичко редица кожни страдания (екземи, лишеи, циреи, и др.), гнойни и обикновени рани, изгаряния, изкълчвания, контузии, отоци на ставите, възпаления на вените и т.н. Но има редица случаи, когато и заболявания на вътрешните органи се лекуват чрез външно приложение на билките, особено когато са придружени с болки. Обикновено такива са заболяванията на органите в коремната кухина (стомах, черва, жлъчка, бъбреци и пикочопроводи, яйчници, матка), възпаления на ставите, сухожилията и др. И тук билките най-често се прилагат под формата на компреси, лапи и бани. Възможността да се лекуват вътрешни органи посредством външно приложение на билките се дължи на съществуването на т.нар. зони на Хед. В края на 19 век английският учен Хенри Хед установява, че болките от вътрешните органи се отразяват (проектират) в строго определени области от кожата на човешкото тяло. Тези строго определени области от кожата на човешкото тяло. Тези области се отличават и с увеличена или намалена ( в зависимост от страданието) чувствителност към допир и топлина. Съществуването на зоните на Хед се обяснява с обстоятелството, че тези места са богати на нервни окончания, отвеждащи до такива центрове в гръбначния мозък, които са свързани с работата на строго определени райони.

Зоните на Хед намират голямо приложение в медицината – за поставяне на диагнози и лекуване. Те се използват и при билколечението и иглолечението (китайската Чжен-чзю терапия).

Билкови бани

Обикновено билковите бани се правят със смес от отвари, приготвени от няколко вида растения. Те се прилагат за лекуване на заболявания както по повърхността на тялото, така и на вътрешните органи. Особено препоръчителни са билковите бани през летния сезон, когато може и трябва да се съчетават (строго индивидуално) и със слънцелечение.

Баня със запарка от трина (отпадъци от сеното). Малка торбичка с трина се потапя в захлупен котел с кипнала вода и се оставя в него (но не на огъня) половин час. Получената запарка се смесва с приготвената топла вода във ваната. Температурата на банята трябва да бъде 35 – 37 градуса целзии, а с продължителността – 10 – 20 мин. Банята се прилага за закаляване на деца, при кожни болести, възпаления на млечните жлези и на зърната на гърдите; още при циреи, открити рани, газове и др.

Баня с отвара от овесена слама. Голяма връзка овесена слама се потапя в съд с кипяща вода и се оставя в него да ври половин час. След това отварата се смесва с топла вода във вана. Температурата и продължителността са, както при банята от трина. Тази баня се препоръчва при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочния мехур, както и при ревматизъм, мехури от обувки, мазоли, вроговени образувания по краката.

Баня с отвара от трина и овесена слама. Двете съставки на банята се варят заедно в продължение на половин час. Продължителността на температурата и болестите, при които се прилага, са, както при първите две бани.

Баня с борови игли. Събират се пресни борови игли, ситно нарязани клончета от бор и наситени борови шишарки. Сместа се вари половин час. Температурата и продължителността на банята са, както в горните случаи. Прилага се при заболяване на пикочните пътища и кожата, за укрепване на нервната система и с козметична цел.

Баня с трици. Вземат се 1/2 до 4 кг (в зависимост от големината на ваната) пшеничени трици. Варят се половин час в 8 – 10 л вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата за къпане. Температурата трябва да бъде около 37 градуса целзий, а продължителността на банята – до половин час. Такава баня се прилага с успех при кожни заболявания и най-вече упорит сърбеж.

Баня с орехови листа и морска сол. 200 г зелени или 100 г сушени листа се варят в 2 л вода, докато течността изври наполовина. След това се смесва с водата за къпане, където е разтворена 200 г морска сол. Температурата и продължителността са, както по-горе. Препоръчва се при рахит и бронхити. При липса на орехови листа може да се използва детелина (двойно по-голямо количество). Приготвя се, както банята от трина.

Баня от дъбови кори. 1 кг дъбови кори се измиват с четка и се варят в 6 л вода, докато течността изври наполовина. Получената отвара се излива във водата за къпане. Температурата на банята е 35 – 37 градуса целзий, а продължителността – 10 – 20 мин. Препоръчва се при кожни болести (пемфигус). Прави се баня на крайниците или цялото тяло.

Синапова баня. Прясно счукани или смляно синапово семе (100 – 150 г) се връзва добре в платнена торбичка, поставя се в топла вода (38 градуса целзий) и се държи в нея, докато водата се размъти добре. Продължителността на банята е 10 – 15 мин. Прилага се при настинка, хрема, плеврит, бронхити и др. Банята е за цялото тяло.

Баня с ечемик или гроздови пръщини. Слага се в кофа или чебур още топлият или току-що изварен за бира ечемик; последният може да се замести с гроздови пръщини. Тази баня, която трябва да трае 15 – 30 мин., се препоръчва за лечение на болести на краката – ревматизъм, артритни изменения, вроговявания. Лица с разширени вени не трябва да правят бани по-горещи от 25 градуса целзий!

Топла седяща баня с полски хвощ или змийска хурка. Взима се 100 г хвощ или стръкове змийска хурка. Приготвянето на банята става по описания по-горе начин, като температурата след сваряването на билките трябва да бъде 25 – 30 градуса целзий, а продължителността на банята 15 мин. Препоръчва се използваната вече отвара да се употреби за още две последователни вани, разбира се, вече студени: едната 3 – 4 часа след първата, а другата един час след втората, с продължителност 1 – 2 минути. Седящите вани се правят 2 – 3 пъти седмично и се прилагат за лечение на хемороиди (маясъл), фистули на дебелото черво, бъбречни колики, бъбречно каменна болест, мъчно уриниране, но в този случай без прилагане на последващите студени бани.

Баня с хвойна. 150 г леко счукани плодове от хвойна се връзват в платнена торбичка, която се кисне в топла вода ( 38 – 40 градуса целзий ) половин час. Продължителността на банята е 10 – 15 мин. Тя се препоръчва за лечение на сърдечно – съдови и нервни заболявания. Банята се прави на цялото тяло.

Парна баня за главата (инхалация). Широк и дълбок котел или дървено ведро се напълва до 3/4 с вряла ( кипнала ) вода, в която се слага по една супена лъжица от следните билки: копър, градински чай, чубрица, бъз, жиловлек, липов цвят. При липса на тези билки те могат да се заменят с една шепа коприва или трина. След поставяне на билките съдът се покрива с похлупак и мокър плат, за да не излиза парата, и се слага на малък стол. Болният сяда на голям стол, съблечен до кръста, и се навежда над съда, като маха похлупака и мокрия плат. Така наведен над водата, болният се покрива с одеяло или черга. Той трябва да вдишва дълбоко парата с широко отворени уста, нос и очи. Това трае 10 – 15 мин. Инхалацията се прави в добре затоплено помещение. След нея горната част на тялото се измива със студена вода и се подсушава (препоръчително е последното да става чрез енергични движения, а не с помощта на кърпа). Парните бани се препоръчват при настинка, задух, грип, ревматични и невралгични болки в горната част на тялото, синузит, възпаление на кожата и др. Забранено е прилагането на парната баня при болни със слабо сърце, високо кръвно налягане или изтощени от тежка болест.

Приложение на билките в козметиката

Билките още в най-древни времена освен за лечение са служили и като средство за поддържане и възстановяване на красотата. Козметиката била на голяма почит у египтяните. Широко се употребявали парфюмите и балсамите. Древните гърци също използвали билките с козметична цел. Ментата например употребявали за намазване на подмишниците, палмовото масло – за лицето и гърдите, а веждите и косите мажели с помада от маржолен. Есенция от бръшлян била препоръчвана за коленете и врата, а от дюлята правели есенция, която употребявали преди сън. Освен това за поддържане на бодростта на духа се мажели с парфюм от лозови листа.

У римляните, както е известно, чистотата на тялото била на голяма висота. Те се мажели с благоуханни треви. Боядисвали косите си черни с помощта на жълт кантарион, мирта, печени шикалки и зелените кори на ореха, а ги изрусявали с оцетна кал. Употребявали специална помада от шикалки против косопад, а с меча мас подпомагали поникването на косата.

В Европа растенията започнали да се употребяват като козметично средство много късно – при царуването на английската кралица Елизабета. Постепенно козметичните средства завладели всички европейски страни и днес, особено жените трудно могат да си представят своето ежедневие без тях. За съжаление в козметиката се намесва и химията, чиито вещества не винаги са безвредни.

Препоръчваме някои козметични средства от растителен произход, използвайки наш опит и опита на видни наши козметици.

Билките и вашите коси

За да бъде косата винаги хубава, здрава, елстична и с приятен блясък, за нея трябва да се полагат грижи. Ето няколко съвета:

Косите трябва да се мият веднъж седмично с топла вода, а сухите – веднъж на две седмици. Светлите коси е препоръчително да се изплакват с отвара от лайка или от езичестите цветове на слънчогледа ( 2 супени лъжици изсушена лайка или езичести цветове на слънчоглед се варят 5 мин. в 1 л вода). Ако е необходимо да се отстрани излишъкът от мазнина по косата, тя предварително се измива с отвара от дъбови кори ( 3 супени лъжици дъбови кори се варят в 1 л вода 15 мин.). Сухите коси е добре преди измиването да се намажат с рициново, бадемово масло или със зехтин. След намазване главата се завива с намокрена в гореща вода и добре изстискана хавлиена кърпа. След 1 час косата се измива. Измиването става по-лесно, като се намаже с яйчен белтък или с кисело мляко. За да се заздрави косъмът и да добие блясък, добре е косата да се изплакне с отвара от чай. Ако косата не е особено мазна, намазва се със следната смес: една част рициново масло и три части бадемово. Сместа от маслата се разтрива върху дланите на ръцете и с леки движения се нанася върху косата.

Често заболяване на косата е пърхотът. Ето няколко рецепти против него. 100 г листа от коприва се попарват с 0,5 л вода и 100 мл винен спирт. Киснат 2 часа. Прецежда се и се втрива в косата чрез кръгови движения всеки ден до следващото измиване на косата. За същото може да послужи сок от кромид лук, смесен с еднакви количества газ и ракия.

Косопадът и “отслабването” на косата е често срещано явление. Ето няколко рецепти за него:

Отвара за коса. 20 г нарязани корени от репей се варят в 0,5 л вода 15 мин. След изстиване отварата се прецежда и с нея се натриват корените на косата, след което косата се изплаква.Това се прави 3 – 4 пъти седмично.

Крем за коса. 3 супени лъжици нарязани корени от репей се варят в 300 мл вода 15 мин. Отварата се прецежда и се слагат 9 супени лъжици топена свинска мас. Оставя се да престои на слаба фурна 2 – 3 часа. След като сместа изстине, излишната вода се отстранява и с получения крем се мажат корените на косата ежедневно.

Масло за коса. 100 г пресни, пресни ситно нарязани корени от репей се киснат 24 часа в 200 мл бадемово масло. След това се варят на тих огън 15 мин. След изстиване корените се изстискват добре и маслото се прецежда. Употребява се за мазане на косата 5 часа преди миене.

Срещу косопад може дасе употребяват и следните билки

  1. 1 супена лъжица листа от бреза се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Косата се маже след измиване.
  2. Две глави кромид лук се нарязват ситно и се киснат в 300 мл силна ракия 10 дни. Мажат се корените на косата един ден преди измиване.

Против пърхот и за растене на косата: 50 г корени от чемерика се варят в 250 мл вода и 250 мл винен спирт, докато течността остане наполовина. Прецежда се и се трият корените на косата 3 пъти седмично в продължение на 2 седмици. След това само 1 ден преди миене. По същия начин се употребяват и корени от коприва.

Поддържане на лицето

Билкови Маски

  1. За суха кожа

Маска от овесени ядки. 2 супени лъжици овесени ядки се варят 15 мин. с мляко или вода. След като кашата поизстине, прибавя се 1 лъжица мед. Нанася се топла върху лицето и стои 20 мин. Лицето се измива с хладка вода.

Маска от тиква. 2 супени лъжици сварена тиква се разбиват, прибавя се 1 супена лъжица зехтин или бадемово масло. Получената смес се нанася върху лицето. След 20 мин. се измиват с хладка вода.

Маска от моркови. Настъргват се два моркова и се смесват с разбит белтък от яйце, 1 чаена лъжица зехтин или мляко и малко нишесте. Намазват се лицето и вратът. След 30 мин. се измиват с хладка вода.

Маска от марули. Ситно нарязани листа на маруля се заливат и се разбъркват добре със зехтин и няколо капки лимонов сок (да се получи каша). Намазва се лицето. След 20 мин. лицето се измива с хладка вода.

Маска от банани. 1 банан се смачква добре, прибавя се чаена лъжичка мляко и се нанася върху лицето. След 20 мин лицето се измива с хладка вода.

Маска от ябълки. 1 ситно настъргана ябълка се смесва с 1 супена лъжица зехтин, мляко или сметана. Намазват се лицето и вратът. Маската стои 20 мин. Измива се с хладка вода.

Маска от праскови. 1 зряла праскова се смачква и се смесва с отвара от лайка, докато се получи каша. Нанася се върху лицето. След 20 мин. се измива с топла вода.

Краставична маска. Към ситно настъргана краставица се прибавят няколко капки лимонов сок. Намазват се лицето и вратът. След 20 мин. се изтрива с кърпа. Не се мие!

2. За мазна кожа

Маска с бадеми. Лайка, липов цвят, лавандула, бъзов цвят и борови връхчета се смесват по равни части. С 2 супени лъжици от сместа се приготвя отвара. 1 супена лъжица счукани бадеми се попарват с 50 г от отварата. Прибавят се 1 чаена лъжичка брашно и 1/2 чаена лъжичка мед. Кашата се нанася топла върху лицето. След 30 мин. лицето се измива с топла и студена вода.

Маска от банани. 1 банан се смачква добре и се прибавя 1 кафена лъжичка лимонов сок. Сместа се нанася по лицето и врата. След 20 мин. се измиват с хладка вода.

Маска от ябълки. Настъргват се ситно 1 – 2 ябълки и се смесват добре с разбит белтък. Намазват се лицето и вратът. След 20 мин. се измиват с хладка вода.

Лосиони

Лосион от мак. 2 супени лъжици венечни листа от мак се киснат в 200 мл вряла вода в продължение на 1 час. Получената запарка се използва като лосион против бръчки и суха кожа.

Лосион от метличина. Заливат се 50 г свежи цветове от метличина с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Приготвеният лосион свива разширените пори, придава блясък на очите и премахва зачервяването на клепачите.

Лосион от лайка. 2 супени лъжици лайка се варят в 200 мл вода 10 мин. След изстиване течността се използва за омекчаване на кожата и като ободрителен лосион.

Лосион от магданоз. Заливат се 20 г свеж магданоз с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Лосионът се употребява за изчистване на лицето.

Лосион от розмарин. 2 супени лъжици от билката се киснат в 300 мл вряла вода 1 час. Полученият лосион се употребява за освежаване на кожата, премахване на торбичките под очите.

Лосион от мащерка. 2 супени лъжици мащерка се киснат в 200 мл вряла вода 1 час. Полученият лосион е подходящ за мазна кожа.

Други козметични приложения на билките

Настойка от ружа. 2 супени лъжици листа или корени от ружа се киснат в 300 мл студена вода 1 час. Получената настойка се прилага като компреси при лишеи и суха кожа.

Отвара от глухарче. 2 супени лъжици от билката се варят 15 мин. в 300 мл вода. С изстиналата отвара лицето се мие сутрин и вечер. Премахва лунички.

Запарка от мента. Киснат се 100 г мента в 1/2 кофа вряла вода половин час. Правят се бани на уморени и отекли крака.

Настойка с вино. Киснат се 50 г пресни цветове от мащерка в 0,5 л червено вино 30 дни. Настойката се употребява за мазане 2 – 3 пъти седмично при косопад и суха коса.

Настойка от горски ягоди. 1 чаша пресни горски ягоди се заливат с 300 мл силна ракия и се оставят да киснат 30 дни. Прецеждат се и с течността се маже лицето за освежаване (преди мазане настойката се разрежда със същото количество вода!). Същото може да се направи и с 1 чаша горски малини.

Инхалация с розови листа. Върху съд, в който ври вода на тих огън, се поставя гевгир или сито. На дъното се разстилат розови венчелистчета. Доближаваме лицето си на 15 – 20 см и покриваме главата с хавлиена кърпа. Етеричните масла от розата укрепват кожата и ободряват лицето.

Билките могат да ви послужат още при :

  1. Лишеи по лицето се премахват със солена вода и отвара от елшови или брезови листа. На обикновен лишей може да се правят компреси с отвара от хвощ или киселец.
  2. При херпес върху устните може да се прави компрес с отвара от дъбови кори или теменужка.
  3. Добре почиства черните точки по кожата на лицето смес от 2 супени лъжици царевично или овесено брашно и 1 белтък, разбит на сняг. Налага се и след като засъхне, се изтрива със суха памучна кърпа, а лицето се измива със студена вода.
  4. Зехтинът се препоръчва за лек масаж на лицето, предварително измито с топла вода без сапун и изплакнато със студена вода. Той се оставя около 20 мин. върху кожата, след което тя наново се измива с топла и студена вода без сапун. Зехтинът е полезен и за кожата на ръцете, на лактите и за ноктите. Той е по-ефикасен, когато предварително се накисне 1 седмица с пресен босилек ( 100 г босилек за 0,5 л зехтин).
  5. Луничките по лицето се премахват, а кожата става мека и гладка, ако се маже редовно с пресен сок от краставица.

Билкови бани

Пълна баня против обриви и лишеи. Ситно нарязани стръкове от риган (100 г) се заливат с 2 л гореща вода и се оставят да киснат 30 мин. Прецедената течност се слага в съда, където ще се прави банята, като се долива вода с температура 37 градуса целзий. Продължителността на банята е 30 мин.

Баня за омекотяване на краката. Във вана с топла вода се слагат 100 г морска сол и отвара от 0,5 кг конски кестени. Продължителността на банята е 30 мин. След банята краката се разтриват с камфоров спирт и зехтин. Банята се препоръчва за омекотяване вроговяването на краката, за усилване тонуса на мускулите и циркулацията на кръвта.

Баня за отстраняване умората и потенето на краката. Ежедневна баня с отвара от дъбови кори (както по-горе) и морска сол при 37 градуса целзий, след масаж със зехтин.

Баня при студени крака. Краката се държат 2 мин. в гореща вода (колкото може да се търпи) и 10 секунди в студена. Това се повтаря 5 пъти. Свършва се със студена вода. Добре е в банята да се прибави отвара от глогов цвят ( 50 г цвят от глог се вари 10 мин. в 1 л вода).

Парни бани на лицето. В зависимост от кожата тези бани се правят с различни билки. При суха, чувствителна и лесно възпаляваща се кожа се използва смес от равни части маточина, копър, лавандула, лайка, невен, и подбел. При мазна кожа с разширени пори и прекомерно изпотяване добре действа смес от равни части розмарин, градински чай, лайка, липов цвят, листа на мента, дъбови кори, плодове от конски кестен, листа от върба и бреза. При бледа, вяла и уморена кожа се препоръчва смес от камфора, лавандула и маточина.

По 1 супена лъжица от билките се поставя в широк метален съд с вода и се оставя да заври. След като водата започне да се изпарява, лицето се доближава до 20 см от съда над парата и главата се покрива с хавлиена кърпа. Парната баня трае 15 мин. След нея лицето се измива със студена вода, натрива се с билков лосион и се поставя билкова маска.

Билковата парна баня на лицето е лесна и полезна процедура. Прави се веднъж седмично. Тя освежава лицето и почиства кожата от черни точки, бели зърна и др.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев