Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae ; Plantaginaceae
Разпространение. Из цялата страна. По сухите каменисти склонове и тревистите места из храсталаците, по синорите, главно в по-ниските части, но се изкачва и до 1400 м надм. височина.
Описание. Двегодишно или многогодишно тревисто растение с право, неразклонено червеникаво гъсто облистено стъбло, високо най-често 40 – 60 см. Листата са последователни, продълговато ланцентни, приседнали, окосмени само по ръба, целокрайни или с единични зъбци. Цветовете са сивобелезникави или нечисто жълтеникави, изпъстрени с виолетови жилки, делвичковидни, двуустни и са събрани в гъсти гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Оста на съцветието, цветните дръжки, чашките на цветовете, както и прицветниците, са вълнесто окосмени, откъдето произлиза и името на растението.
Използваема част. Листата брани през време на цъфтежа – юни – август. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 55 градуса целзий, за да се избегне разлагането на съдържащите се в тях гликозиди. Изсушената билка е със синкавозелен цвят, с виолетов оттенък, слабо дразнеща миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или каси. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Вълнестият напръстник е класическо средство за лекуване на сърдечна недостатъчност. Той засилва работоспособността на сърдечния мускул, регулира неговия ритъм, действа пикочогонно.
Българската народна медицина препоръчва билката при скрофули, болки в стомаха и червата, воднянка, задух, маточни кръвоизливи и др. Поради отровността и и способността да се натрупва в организма употребата трябва да става само под лекарски контрол!
Подобно химично съдържание и сходно лечебно действие имат също листата на жълтия напръстник (Digitalis grandiflora Mill.). Той е широко разпространен из горите и храсталаците, в сечищата и тревистите места главно в предпланинските и планинските райони, където се изкачва и над 1500 м надм. височина. Има изправено неразклонено зелено стъбло, високо най-често 40 – 60 см, и е окосмено с меки къдрави власинки. Листата му са тясно и удължено яйцевидно ланцетни, неравномерно напилени и ресничести, а цветовете му светложълти, звънчевидно – фуниевидни, двуустни, са събрани в рехави, едностранни връхни гроздовидни съцветия.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
