Творчеството на българина в наименуванието на растенията

Растенията освен латински имена, които са двойни – първата дума означава рода, а втората вида на растението – и се използват в научната литература, имат и народни имена. Българският език е особено богат с имена на растения. Поради това, че нашият народ се е занимавал предимно със земеделие и скотовъдство, той ежедневно е общувал с природата и е наблюдавал заобикалящите го растения и животни. По броя на цветята и плевелите, растящи из полето и посевите, той се стремял да предсказва плодородието или недоимъка през годината, следял външния вид на растенията и техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не малко растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, лекуване на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома на българина, където той с любов се грижел за тяхното размножаване и запазване. Ето защо нашият народ е дал много повече имена на растенията, отколкото други по-големи и културни народи.
Така например лайката (Matricaria chamomilla L.) в различните краища на страната ни е позната със следните имена: подрумиче (Трънско, Банско), върти поп (Благоевградско), еньово цвете и кумич (Ловешко), лайкучка (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотърновско, Кюстендилско, Ямболско), а също белиоч, амамила, боли-очи, ръмон и др. Полският мак (Papaver rhoeas L.) се нарича още кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек (Панагюрско), пукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец),а също така божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка, капикоса и др. Звъниката (Hypericum perforatum L.) е известна като жълт кантарион (Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тетевенско), твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче, богородична трева, яневка, яньовче и др. Може да се изредят стотици видове растения с множество имена, плод на богатото народно творчество. Самите наименования обаче не са дадени случайно, а най-често са свързани с годишните времен, цъфтежа и развитието на растенията, с характерните им особености, с външния вид, миризмата, вкуса, географското им разпространение, с обичаите и вярванията на българина и др. Така в съответствие с някои характерни особености на растенията народният творец им дава и подходящи имена, например трепетлика (Populus tremula L.), лепка (Galium aparine L.), подбел (Tussil ago farfara L.) и др. Когато растението по външен вид прилича на някои митични същества, свързани с народните обичаи и вярвания, то получава и съответното име, например самодивска хурка (Equisetum telmateja Ehrh.), самодивска свила (Cuscuta epithymum L.), дяволска уста (Leonurus cardiaca L.), божо дърво (Artemisia abrotanum L.), богородични свещи (Gentiana asclepidea L.), христови сълзи (Canna indica Ait. ), вилина метла (Asparagus officinalis L.) и др. Домашните и дивите животни, птиците с които българинът е бил свързан във всекидневния си живот, техните характерни особености и навици също са му давали повод да назове някои растения, прилични по нещо на тях, със съответни имена: волски език (Phyllitis scolopendrium (L.) Newm.), овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.), вранско око (Paris quadrifiolia L.), зайчи уши (Knautia arvensis Coul.), лисичи зъби (Cytisus nigricans L.), орлови нокти (Astragalus L.), кукувича опашкаа (Platanthera bifolia Rich.), гарван (Vicia villosa Roth.), врана (Iris germanica L.) и др.
Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на неговото наблюдение, размисъл, наблюдателност. Не били отминати и влечугите, земноводните и насекомите. С техните имена са наречени много растения, като например змийско мляко (Chelidonium majus L.), жабова нога (Rumex alpinus L.), гущерова опашка (Achilea millefolium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.) и др. Човекът, неговият живот и преживявания са дали основание на народния творец да даде съответни подходящи наименования на много растения. Такива са например растенията дедови зъби (Digitalis viridiflora L.), бабини унуки (Sedum L.), момина сълза (Convallaria majalis L.), момино сърце (Dicentra spectabilis (L.) Zem.), мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.), венерин косъм (Adiantum capi l-lusveneris L.) и др. Външният вид на растенията, начинът на растежа им, както и вътрешното им съдържание дават не малко идеи за тяхното наименуване. Такива са имената повет (Clemantis vitalba L.), гърбач (Periploca graeca L.), живовлек (Plantago major L.), шипка (Rosa L.), лепило (Viscaria atropurpurea Grsb.) и др. Външната окраска на цветовете, вкусът, видът на различните органи на растенията са станали причина да се дадат не малко народни имена на растителните видове – черница (Morus L.), киселец (Rumex acetosella L.), сладун (Polypodium vulgare L.), горчивка (Gentiana cruciata L.), лютиче (Polygonium L.), червенка (Delphinium consolida L.), жълтурче (Ranunculus ficaria L.) и др. Известни особености в месторастенето също са послужили като причина за назоваване не редица растения – например подрумиче (Anthemis L.), пореч (Borrago officialis L.), каменарче (Draba aizoides L.) и др. Произходът на различни културни растения, пренесени у нас от други страни, е дал възможност на народния творец да им постави подходящи имена, например татарка (Fagopyrum esculentum Moench.), стамболче (Dahlia variabilis (Wild) Desf.), турско цвете (Calendula arvensis L.), индийски коноп (Corchorus casularis L.) и др. Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят, са определили появяването на следните имена: мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.), гергьовче (Ajuga L.), еньовче (Galium verum L.) и др. Редица човешки чувства са определили имената на други – обичник (Saxifraga rotundifolia L.), омайниче (Geum coccineum S. S.), омразник (Cerinthe minor L.), любиче (Convallaria majalis L.), разгонка (Atropa belladonna L.) и др. Вярата на народа в лечебната сила на билките срещу болестите личи от имената на много растения, като живеница (Scrophularia alata Gilib.), охтивче (Agrimonia eupatoria L.), синапче (Herniaria glabra L.), трескавче (Centaurium umbellatum Gilib.) и др. При масова поява на някои растения народът гадаел какваще бъде годината – сушава, плодородна, гладна и т.н., – като е давал на такива растения съответни имена, например мразовец или кърпикожух (Colchium automnale L.), гладница (Draba verna L.), злотеница (Erigeron canadense L.) и др. Някои растения, които си приличат по външен вид, получили имена, подобни на по-известното от тях, например растението бъзак (Sambucus ebulus L.) и бъз (S. nigra L.), копривка (Celtis australis L.) и коприва (Urtica dioica L.), лозина (Ampelopsis hederacea Mic.) и лоза (Vitis vinifera L.) и др. Има още редица растения, които не могат да се подредят на групи, но във всички случаи те са свързани с бита и наблюденията на нашия народ.

“Из билките в България и използването им”

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев