Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират – през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете – малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части – през есента след увяхването на надземната част на растението или рано напролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките – рано напролет преди разпукването им, а семената – малко преди или при пълното им узряване.
Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина и др. Така например листата на момината сълза (Convalaria majalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни вещества, когато се берат преди цъфтежа (около две седмици), отколкото през време на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officinalis L.) съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-много. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицерина е по-голямо през време на пълния цъфтеж, а към края му то силно намалява. Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver somniferum L.) и на никотин в тютюна (Nicotiana tabacum L.) е най-малкото в началните фази, докато в края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои растения се забелязва обратното явление. Например в кърпикожуха (Colchium automnale L.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa belladona L.) са по-богати на алкалоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и в други растения. Така например плодовете на църкалото, дивата краставица (Ecbalium elaterium (L). A. Rich.) през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и за блатняка (Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи захрана на добитъка, а през време на цъфтежа става силно отровен. От друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съдържат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите на сянка. Възрастта на растенията също може да окаже влияние върху количеството и качеството на съдържащите се в тях действащи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати на танин от старите, но старите са по-богати на горчиви вещества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по-голямо количество хинин, отколкото по-младите.
Да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори – географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или продължителна зима), почвени условия и др.
Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.
Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и фирми, които си приличат много и може да се смесят. При всяко съмнение берачът трябва да се обърне за съвет към отговорника по билкосъбирането, към някой специалист или направо към Билкокооп. Именно от Билкокооп се получават инструкции какви билки да се берат, в какво количество, какви са правилата за брането и сушенето, какви са изкупните цени на билките, както и други въпроси, интересуващи билкоберача. Билкоберачът трябва добре да разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, изсъхнали, вдървени, почернели или силно замърсени растителни части. Отровните билки дасе берат отделно от неотровните. Самата беритба на билките да става не чрез скубане и късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. По този начин се избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.
Билките трябва да се сушат не по-късно от 5 – 6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия инвентар за сушенето им. Приправилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) – до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.
На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (кореницата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне качеството на билките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.
Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите корени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също трябва да лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване лесно да се разпадат.
Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30 – 40 градуса целзий. Останалите могат да се сушат и при температура 45 – 70 градуса целзий, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог, и др.) – при температура 60 – 100 градуса целзий. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната им част.
Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се опаковат в обвити с хартия шперлатови сандъци, които се пълнят, без да се притъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.
КАКВИ ПРОМЕНИ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ В БИЛКИТЕ ПРИ ИЗСУШАВАНЕТО ИМ
След откъсването на съответните части при събирането на билките те съдържат голямо количество вода и всички техни кетки са още живи. Ако те не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължът своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, затова наложително е бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15% вода. Тази вода не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.
Ферментите спират действието си при температура 50 градуса целзий, а при 70 градуса целзий те се разрушават. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70 градуса целзий, например етерично маслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, иначе действащите вещества силно намаляват, какъвто е случаят с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин C.
При дъбовите кори под действието на ферментите танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене не винаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене потъмняват. Свободните киселини пък, съдържащи се в клетъчния сок, при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяването на растението.
Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка. Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след 1 година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя предизвиква повръщане.
От изложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.
БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЪПКИ
Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждането на растението. Именно през това време, когато започват да набъбват, непосредствено преди да се разпукнат, те са най-богати на хранителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характеризира с появяването на светли ивички между покривните им люспи. Тогава трябва да започне тяхното бране. А когато в пъпките се появи зеленина, това е признак, че събирането им трябва да спре.
Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др. се берат по следния начин: откъсват се цели клончета и след като се почистят от разтворените вече пъпки, се навързват на китки и се сушат. След изсушаването пъпките се оронват и наново се почистват от примеси.
БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЦВЯТ
Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например лайката се бере при разперени вече езичести цветчета. При някои растения обаче – червен кантарион, пипериче, глог и др. – цветовете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълтия кантарион, лопена, липата и др. – след като се разтворят напълно. Кошничките на растенията от сем. Сложноцветни обикновено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те почерняват. Това особено много важи за венечните листа на мака, божура, лопена и др. При събиране на цветове на определена билка трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други подобни растения; например лайката (Matricaria chamomilla L.) често се смесва с други видове лайки. Лайката се характеризира с приятна миризма и с високо конично кухо цветно легло. Цветовете на бъза (Sambucus nigra L.), които имат жълти прашници, може да се смесят с цветовете на бъзака (Sambucus ebulus L.), чиито тичинки са с червени прашници.
Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при 35 – 40 градуса целзии, след което се преглеждат и отново се почистват от различни примеси, като пръст, стъблени части, пъпки, наядени и изсъхнали цветчета и др. Според изискванията на купувача някои съцветия след изсушаването се стриват през решето или се изчукват, за да опада цветът, например на бъза, на морския пелин, на равнеца и др., като останалите части на съцветията се изхвърлят. Липовият цвят и лайката се изчистват от прашеца, който се отделя при сушенето. Цветовете се опаковат в шперплатови сандъци, бали или книжни торби и се пазят в сухи, сенчести и проветриви помещения.
БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЛИСТА
Брането на листата при някои растения може да продължи през цялото лято, но най-подходящо ( с малки изключения) е времето на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни листчета от сложния лист със или без дръжки и се събират в кошници или кошове, без да се притъпкват. Някои растения, особено когато се култивират или образуват естествено чисти съобщства, може да се окосят и след това листата им да се оберат. Този начин е подходящ например при брането на листата на копривата, които при това след окосяването и завяхването не парят. Не се берат замърсени, изсъхнали, наядени, пожълтели или с други повреди листа.
Трябва да се внимава листата на едни растения да не се смесват с листата на други. Често например листата на бляна (Hyosciamus niger L.) се смесват с листата на татула (Datura stramonium L.), листата на подбела (Tussilago farfara L.) с листата на чобанката (Petasites officinalis L.), листата на мечото грозде (Arvtostaphylos uva-ursi L.) с листата на червената боровинка (Vaccinium vitalis-idaea L.) и др. След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредениет, наядените и изсъхналите и се сушат при температура до 45 градуса целзии. На бързо сушене се подлагат листата, съдържащи гликозиди, чието ферментно разлагане започва веднага след откъсването им. То важи особено за групата растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди.
Добре изсушените листа се опаковат в торби или шперплатови каси (мента, вълнест напръстник, лудо биле и др.), както и в бали. Пазят се в сухи, сенчести и проветриви помещения.
БРАНЕ И СУШЕНЕ НА СТРЪКОВЕ
В практиката на билкосъбирането стръкове се наричат стъблата заедно с листата и цветовете. Те се събират, като се отрязват на разстояние 20см от върха на стъблото. Вдървени, наядени, изсъхнали, замърсени или с други повреди стръкове не се берат. След събирането стръковете се навързват на китки или за да не се разстилат и се сушат при температура от 40 до 70 градуса целзии. Стръковете се смятат за изсушени, когато стъблото при превиване не се огъва, а се чупи. След сушенето те се преглеждат, почистват се от примеси и се опаковат в бали, шперплатови каси или торби. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.
ВАДЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРЕНИ, КОРЕНИЩА, ГРУДКИ И ЛУКОВИЦИ
Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се изваждат през есента след опадането на семената на растенията. Но понеже през този период растенията трудно се разпознават, тяхното събиране се извършва малко по-рано.
При някои растения обаче изваждането на корените, коренищата, грудките и луковиците трябва да става рано напролет поради това, че тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества (корените на лудото биле, луковиците на кърпикожуха и др.)
След изкопаването корените, коренищата, грудките и луковиците се почистват от пръстта, от изгнили или наядени части и други примеси, отстраняват се от тях придатъчните корени, ако това се налага, и се измиват. Миенето става най-лесно в кошници под течаща вода. Растения, които съдържат слуз, като ружата и др. не трябва да се мият, защото количеството на слузта намалява. Същото се отнася и за сладкия корен, корените на дилянката и др. А миенето с гореща вода на корените и на видоизменените подземни стъбла на всички растения е забранено. При някои видове се налага грудките да се консервират, за да се осигури по-дългото им запазване. Това става, като се потапят за 2- 3 минути в гореща вода (салеп, жен-шен) и др. За по-голямо улеснение те предварително се нанизват на конец. По такъв начин се облекчава и сушенето им.
Корените, коренищата и грудките и луковиците на лекарствените растения се сушат на сенчесто и проветриво място при температура от 45 до 70 градуса целзии, като дебелите и месестите за по-бързо сушене се нацепват на дължина, а когато се изисква да са обелени, беленето трябва да се извърши преди сушенето, защото след това кората се отделя трудно. На слънце могат да се сушат обикновено корени, съдържащи танини (корените на очиболеца, кървавичето, разваленката и др.) и алкалоиди. Корени, които съдържат етерични масла и гликозиди, не се сушат на слънце.
Корените, коренищата грудките и луковиците се смятат за изсушени тогава, когато при прегръване в най-дебелата си част се чупят, а не се огъват.
След изсушаването те се преглеждат отново, изчистват се от различни примеси и повреди и се опаковат в бали или чували. Пазят се в сухо, сенчесто и проветриво помещения.
БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЛОДОВЕ И СЕМЕНА
Плодовете се берат при пълното им узряване и се поставят в кошници. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се берат. Събирането на семената става също след пълното им узряване. Тези обаче, които подобно на анасона, копъра, кориандъра, резенето и др. могат да се косят, се окосяват преди пълното им узряване. Навързани на малки снопчета, растенията се оставят на слънце да узреят напълно и тогава се вършеят. С това се цели да се избегне оронването на семената.
Плодовете и семената се сушат при температура от 45 до 100 градуса целзии. След изсушаването те се почистват от гнили, наядени, почернели плодове и семена и от чужди примеси. При сочните плодове сушенето продължава дотогава, докато при стискане в шепата плодовете образуват топка, която при разтваряне на шепата веднага се разпада. Опаковат се в книжни или конопени торби, а в някои случаи и в дървени каси.
Тъй като семената лесно се нападат от насекоми, за предпазване от тях в сандъците се поставят шишенца с хлороформ, затворени с надупчена запушалка.
БЕЛЕНЕ И СУШЕНЕ НА КОРИ
Корите се белят наесен, след окапване на листата или през пролетта, когато започне сокодвижението, но преди началото на развитието. От вътрешната страна кората трябва да бъде гладка и да няма части от дървесината, а от външната страна да е почистена от лишеи, загнили, плесенясали и напетнени части.
Кората се бели лесно, като се нарязва през 30см на хоризонтални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се очукват с дървено чукче. Употребата на железни предмети трябва да се избягва, понеже желязото влиза в реакция със съдържащите се в кората танини.
Корите може да се сушат на слънце (за кори, съдържащи танини), обърнати с външната страна нагоре. Доизсушаването им след това става на сянка или в сушилня до 70 градуса целзии.
Кората е изсушена, когато при превиване се чупи, а не се огъва. След изсушаването корите се преглеждат отново, почистват се от сенчесто и проветриво място.
СУШЕНЕ НА БИЛКИТЕ
Поради това че повечето от билкоберачите нямат специални помещения за сушене на растенията, изсушаването на билките може да стане или направо на слънце (при растения, при които това се допуска, например бобови чушки, корени от коприва, иглика, очиболец и др.), или под навес, на сянка. В повечето случаи пълното изсушаване на растението става в закрито помещание. При сушене на открито трябва да се внимава да не се допуска овлажняване на растенията от дъжд или роса, както и замърсяване, които водят до развалянето им.
Когато за сушенето се използват закрити помещения, за предпочитане е да бъдат тавански, понеже те най-добре се нагряват от слънцето. За тази цел помещенията се почистват, постилат се с рогозки, платно или хартия, между които се оставят пътеки за минаване, контролиране и обръщане на растенията. Билките се разстилат на тънък слой, за да се избегне запарването. По-добре е, ако на тавана се направят рафтове, и то няколко реда, тъй като по този начин едновременно могат да се сушат по-голямо количество растения. Добре е самите рафтове отдолу да бъдат мрежести, с което се ускорява сушенето. Желателно е също помещенията даса проветриви и прозорците да се оставят отворени.
Освен таваните и таванските помещения за сушене на билки могат да се приготвят и други помещения, намиращи се на разположение на билкоберача, като стаи, бараки и др. При сушенето едновременно на няколко вида билки трябва да се внимава те да не се смесват!
Когато трябва бързо да се сушат растения, например съдържащи гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет), налага се сушене в специални сушилни. Ще опишем няколко вида сушилни които се използват в билковата практика.
Въртящи се сушилни. Представляват камери, наредени една над друга, които могат да се въртят около ос. Източникът на топлина се намира в долната част, а в горната част на сушилнята илиза топлият въздух и по този начин се създава вентилация. Билките отначало се слагат по-близо до топлината, а след това камерата се отдалечава от нея. Изсушаването се контролира чрез специални вратички. Самото сушене става непрекъснато.
Сушилен шкаф. Представлява затворена като шкаф сушилня, в която има подвижни решетки за поставяне на билките. Топлината се излъчва от печка, която е с двойни стени. Студеният въздух преминава през нея, загрява се и отива към решетките, върху които са наредени растенията за изсушаване, след което излиза през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация. Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата достига до 20 градуса целзии. За сметка на това употребеното количество топлина е малко и сушенето евтино.
Канални (тръбни) сушилни. Нагряването при тях става с помоща на радиатори, като над стелажа, на който са поставени решетките за сушене на билките, има тръбни отвори за излизане на влажния въздух. Сушилните са снабдени със специални съоражения за подаване и изтегляне на въздуха.
Постоянни камерни сушилни. Представляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани тръби за отопление. Затопленията от тях въздух минава през мрежи, върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане на влагата от въздуха може дп стените на сушилнята да се поставят сандъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на специални прегради.
Тунелни сушилни. Те са дълги (като тунели) тухлени постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки, в които те са разстлани върху етажно наредени мрежи или върху ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на изхода на тунела, а топлият въздух излиза през входа на сушилнята. По този начин растенията се изсушават равномерно.
Елеваторни сушилни. Предназначени са предимно за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандур, маково семе, кимион, “плодове” от хвойна и др. Представляват високи до 4 етажа елеватори. На върха на елеватора се намира специален конусооборотен отвор за изсушаване на семената, които под действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук също на принципа на противотока семената срещат идващия отдолу топъл въздух, който равномерно ги изсушава.
Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни, сушилни снабдени с най-модерни електрически приспособления, сушилни с инфрачервени лъчи, ултразвук и др.
Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като предварително се проверява дали температурата отговаря на даден вид суровина. Недобре изсушените билки при огъване се превиват ако са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което също е нежелателно. Ето защо трябва да се определя точно моментът на завършване на сушенето. Не всички части на растението се изсушават едновременно. Например петурата на листа на вълнестия напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата) по тях – доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъчните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата на цветовете се сушат по-бързо от плодника и т.н. Ето защо необходимо е изсушаването да става по указанията, дадени по-горе в книгата. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение в такъв случай ще се пресушат и лесно ще се трошат както при опаковането така и при транспортирането. Това налага билките да поемат необходимата нормална за тях влага, която се движи между 10 и 18%. За целта се постъпва така: изсушените билки се поставят в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, където билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това билките може да се наредят в сандъци, които се поставят на открито и отворени две денонощия. С това опасността от натрошаването им се избягва.
ПРЕДАВАНЕ, ОПАКОВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ
След брането или след изсушаването на набраните билки те веднага се предават на билкозаговтителните пунктове, където се приемат по качества според съществуващите държавни стандарти. При установяване на някои недостатъци (напр. превишена влажност, загуба на цвят, примеси и др) приемчикът дава наставления за тяхното отстраняване, а ако това е невъзможно, суровината не се приема.
Изсушените лекарствени растения се опаковат в шперплатови сандъци, обвити отвътре с хартия, в чували (четирикатни книжни, книжно – конопени или конопени) или в бали. Опаковъчните материали трябва да бъдат чисти. Силно хигроскопичните билки, като мораво рогче, цвят на лопен и др., се насипват в шперплатови каси с двойни стени, между които се поставя негасена вар за поемане на влагата. В помещания, където се пазят такива билки, може да се внесат сандъчета с негасена вар за поемане на влагата. Балирането на билките става със специална машина, като билките се обвиват с чиста хартия или чисти зебла. Опакованите билки се нареждат на дървени скари. Върху всяка каса, бала или чувал се отбелязва названието на билката (българско и латинско), нейното тегло (бруто и нето) и името на производителя, след което се пломбира.
Помещенията, в които се пазят билките, трябва да бъдат чисти, проветриви, снабдени с изкуствена вентилация, запазени от пряка слънчева светлина и непременно с противопожарни прозорци и врати. Температурата в помещенията не трябва да е по-висока от 30 градуса целзии, а влажността – от 18%. Близо до билките не трябва да се държат силно миришещи вещества и течности, като нафталин, газ, креолин, карбол и др. Складовете не трябва да са в съседство с обори, свинарници, торни места или гниещи предмети, тъй като техните миризми лесно се поглъщат от изсушените растения и качеството им се влошава. Необходимо е също миришещите и отровните билки (например дилянка, лавандула, лудо биле, вълнест напръстник и др.) да се държат в отделни помещения.
Опакованите билки трябва да се експедират в хубаво време.
При опасност от дъцд е необходимо да се покриват с брезент. Освен това и билките не бива да се превозват заедно с миришещи вещества и течности, както и с лесно запалими материали.
НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ БИЛКИ И БОРБАТА СРЕЩУ ТЯХ
В складовите помещения изсушените билки често се нападат от т.нар. складови вредители, които са над 300 вида, и с вредната си дейност нанасят чувствителни щети на нашето селско стопанство. По-често срещащи се складови вредители по лекарствените растения са следните:
От сем. Брашневи акари (Tyroglyhidae) често се среща обикновенният брашнен акар (Tyroglyphus farinae L.). Освен зърнените храни, тестените произведения и др. той напада извънредно много семената на маслодайните (слънчогледа, лена, синапа) и етеричномаслените растения, шишарките на хмела, разните подправки, моравото рогче и др. От сем. Хлебни бръмбари (Anobiidae) заслужава да се спомене хлебният бръмбар (Anobium paniceum L.). Той е светло- или тъмнокафяв и стига на дължина до 3,5 мм. За една година създава 3- 4 поколения. Напада както зърнените храни, така и всички наши билки – лайката, лудото биле, гръмотръна и др. Към същото семейство спага и присторникът (Ptinus fur L.). Този бръмбар също стига на дължина 3,5 мм. Напада всички билки, включително и отровните. Дава 2 – 3 поколения годишно. От сем.Хоботници (Curculionidae) широко разпространена у нас е житната гъгрица (Sitophilus granarius L.). Тя има тъмнокафяв до черен цвят и стига дължина до 4мм. Напада като зърнените, така и всички лекарствени растения и техните семена. От сем. Молци (Tineidae) почти навсякъде в България е разпространен житният молец (Tinea granella L.). Освен зърнените храни и диворастящите плодове, като къпини, малини, боровинки, шипки и др., поврежда и изсушените гъби. Житният молец дава 3 поколения годишно. От сем. Огневки (Piralidae) навсякъде в България е разпространен молецът по сушените плодове (Plodia interpunctella Hb.). Гъсеницата му нанася повреди на всички наши билки.
Лекарствените растения се нападат също от гризачи, които се хранят главно със семената и плодовете им. Тука спадат сивият плъх (Ratus norvegicus Ber.), домашната мишка (Mus musculus L.) и др.
За борба с неприятелите на билките складовите помещения един път в годината се почистват основно, измазват се с варов разтвор, като плодовете и стените им се дезинфекцират. При откриването на неприятели обаче нападнатите билки се пренасят в т.нар карантинни помещения, където се обеззаразяват чрез нагряване 1- 2 часа в сушилня до 60 градуса целзии или чрез третиране с инсектицидни препарати, а складовете веднага се почистват и обеззаразяват по посочения начин. Обеззаразяването може да се извърши още с ултракъси вълни или чрез обгазяване с определени дози серен двуокис, серовъглерод, тетрахлорметан, етиленов двухлорид, циановодород и др. в херметично затворени помещения. При обгазяването трябва да се вземат мерки за предпазване на обслужващия персонал.
За борба с мишките и плъховете се употребяват капани или отровни примамки, съдържащи цинков фосфид, алфанафтилтиокарбамид (АНТУ), кумаринови средства и др. По-голяма част от инсектицидните и дератизационните препарати са отровни и за човека, затова те трябва да се употребяват по даден указания.
БРАКУВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ
Лекарствените растения се бракуват при следните случаи:
- При тайна миризма на плесен и гнило, която не изчезва след проветряване.
- При издаване на миризма, несвойствена за даден вид билка.
- Когато билката не издава миризмата, характерна за нея.
- При примес от други растения, които затрудняват или правят невъзможно изплозването на билката.
- При примес на разни предмети – камъчета, желязо, хартия и др.
Когато в билките се определя по 3-бална скала степента на увреждането, която зависи от 3 вида на вредителя. Растенията от пробата се пресяват през сито с размери на отворите 0,5 мм. В получената отсявка с ръчна лупа се изброяват акарите. Увреждане 1-ва степен се смята, когато в средната проба са преброени до 20 акара; 2-ра степен – повече от 20 акара, които се движат свободно по повърхността, без да образуват плътна маса; 3-та степен – когато акарите образуват компактни маси и от това движението им е затруднено.
При по-едри складови вредители – ягодов молец (Tinea pellolnela L.) и неговите ларви, житен червей (Sidotrepa paniceae L.) и др. билките не се пресяват, а вредителите се събират с ръка. 1-ва степен увреждане се смята, когато в средната проба има до 5 броя насекоми или ларвите им; 2-ра степен – от 6 до 10, 3-та степен – повече от 10.
Когато се констатира такова заразяване, цялата заразенарастителна маса се пресява през сито с размери на отворите 0,5 мм за акарите и 3мм за останалите неприятели, след което се подлага на дезинсекция.
След дезинсекцията билките могат да се използват или не в зависимост от степента на тяхното увреждане. При 1-ва степен увреждане билките могат да се употребяват според предназначението си, при 2-ра степен се използват само в производството за приготвяне на препарати, при 3-та степен увреждане – единствено за извличане на някои действащи вещества от тях в химико – фармацевтичната промишленост. Когато няма такова производство, те се унищожават. Забележка. Количеството на средната проба от нападнатите билки се определя отделно за всеки вид по специални таблици, включени в X фармакопея на СССР.
Таблица за бране, сушене и опаковка на билките
| Име на билката | Използваема част | Кога се бере | Температура на сушене в градуси | Опаковка |
|---|---|---|---|---|
| Анасон | плодове | юли - август | 35 | конопени или книжни торби |
| Арника | цветни кошнички | юни - юли | 60 | торби или бали |
| Балканска чубрица | стръкове | май - август | 35 | бали |
| Блатен аир | коренища | април - май септември - октомври | 40 | книжни торби или бали |
| Блатен тъжник | стръкове, корени | юни - юли, септември - октомври | 40 | бали |
| Блян | листа | юни - септември | 40 | бали |
| Боб | сухи чашки | юли - септември | 40 | бали |
| Божо дърво | млади клонки и листа | април - май | 35 | бали |
| Божур | венечни листа и корени | май - юли, септември - ноември | 50 | торби |
| Босилек | стръкове | юли - август | 35 | бали или торби |
| Брей | корени | април - септември - октомври | 60 | торби |
| Брош | корени | септември - октомври | 40 | бали или конопени торби |
| Бръшлян | листа | юни - август | 45 | книжни торби |
| Бряст | кора на млади клонки | март | 40 | бали |
| Бударица | стръкове | юли - септември | 40 | бали |
| Бял бор | връхчета | февруари - април | 40 | конопени торби |
| Бял имел | клонки с листа | септември - март | 45 | бали или торби |
| Бял оман | корени | март - октомври - ноември | 40 | торби |
| Бял равнец | цветни кошнички, стръкове | юни - август | 40 | бали или торби |
| Бяла акация | цветове | май - юни | 40 | торби |
| Бяла бреза | пъпки, листа, кори | април - май, април - юни, март - април | 30 30 45 | каси, бали или торби, бали |
| Бяла черница | листа | май | 45 | бали |
| Бяло подъбиче | стръкове | юли - август | 45 | бали |
| Великденче | стръкове | април - юни | 45 | бали или торби |
| Ветрогон | стръкове, корени | юни - август, септември - октомври | 40 | торби |
| Вишня | плодни дръжки | юни - юли | 45 | бали |
| Водна детелина | листа | май - юли | 40 | бали или торби |
| Волски език | листа | май - септември | 45 | бали или торби |
| Вратига | стръкове | юни - август | 30 | бали |
| Вълнест напръстник | листа | юни - август | 55 | каси |
| Вълча ябълка | стръкове, корени | май - юни, август - септември | 40 40 | бали, торби |
| Връбника | стръкове | юни - август | 40 | бали |
| Глухарче | стръкове с корени | май - август | 40 | торби |
| Горицвет | стръкове | април - май | 40 | каси или торби |
| Горска ягода | листа | май - август | 40 | бали или торби |
| Градински чай | листа | май (малко преди цъфтежа) | 40 | бали |
| Гръмотрън | корени | октомври - ноември | 45 | бали или торби |
| Гърбач | кора, семена | март - май, август - септември | 40 40 | бали или торби, торби |
| Дива тиква | корени | август - ноември | 40 | торби |
| Дилянка | коренища | март - април или септември - октомври | 35 | бали |
| Драка | коренища | август - септември | 45 | торби |
| Дрян | плодове | август - октомври | 70 | торби |
| Дюля | семена | октомври - ноември | 40 | торби |
| Дяволска уста | стръкове | юли - август | 40 | бали или торби |
| Дъбови шикалки | шикалки | септември - октомври | 40 | торби |
| Ефедра | клонки | май - юни | 45 | бали |
| Жаблек | стръкове | май - юли | 40 | бали |
| Жълт енчец | стръкове | юни - юли | 40 | бали или торби |
| Жълт кантарион | стръкове | юни - август | 40 | бали |
| Жълт смил | цветни кошнички | юли - август | 40 | бали или торби |
| Жълта акация | семена | септември - ноември | 45 | торби |
| Жълта комунига | стръкове | май - август | 35 | бали |
| Жълта тинтява | корени | август - септември | 60 | каси |
| Жълто прозориче | стръкове | юни - юли | 40 | бали или торби |
| Жълтуга | стръкове | юни - август | 45 | бали |
| Зайча сянка | стръкове, коренища | април, март - април - октомври | 40, 40 | бали, бали |
| Заря | корени | февруари - март | 40 | торби |
| Зимзелен | стръкове | април - юни | 50 | бали или торби |
| Змийска хурка | корени | септември - април - май | 40 | торби |
| Зокум | листа | април - май - септември | 50 | бали или торби |
| Иглика | цветове листа корени | март - април, април, август | 40, 100, 100 | бали бали бали |
| Изсипливче | стръкове | юли - септември | 50 | бали или торби |
| Исландски лишей | талус | цялата година | 60 | бали |
| Калина | кори | март или октомври | 60 | бали или торби |
| Камшик | стръкове | юли - септември | 40 | бали |
| Ким | плодове | август | 40 | торби |
| Кимион | плодове | юли | 40 | торби |
| Кисел трън | корени и кора от корени | март - октомври - ноември | 40 | торби |
| Киселец | листа | май - юни | 40 | бали или торби |
| Клинавиче | стръкове | юни - август | 40 | бали |
| Коноп | семена | август - септември | 40 | торби |
| Конски кестен | кора | март | 50 | бали |
| Копитник | коренища | март - юни | 35 | бали |
| Коприва | листа, корени | май - септември, март или ноември | 50, 50 | бали, бали или торби |
| Копър | плодове | август | 45 | торби |
| Кориандър | плодове | юли - август | 35 | торби |
| Кръвен здравец | коренища | август - октомври | 40 | бали или торби |
| Кукуряк | коренища | юли - октомври | 40 | бали или торби |
| Къпина | листа, корени | юни - юли, септември - ноември | 40, 60 | бали или торби, бали или торби |
| Кърпикожух | семена | юни - юли | 40 | торби |
| Лавандула | цветове | юни - август | 35 | каси или торби |
| Лавровишня | листа | май - юни | не се сушат | не се сушат |
| Лазаркиня | стръкове | май - юни | 35 | торби |
| Лайка | цветове | май - юли | 40 | каси |
| Левурда | луковици | юни - август | 40 | торби |
| Лен | семена | август | 40 | торби |
| Лепка | стръкове | май - юни | 50 | бали |
| Леска | кора | април - май | 50 | бали |
| Летен дъб | коре или млади клонки | март - април | 50 | торби |
| Липа | цветове | юни - август | 45 | бали |
| Лопен | цветове | юни - септември | 55 | каси или книжни торби с полиетилен |
| Луда краставица | плодове | септември - октомври | 45 | торби |
| Лудо биле | листа, корени, | юни - август, септември | 50, 50 | бали, бали или торби |
| Луличка | стръкове | юли - септември | 40 | бали |
| Люляк | листа | април - юни | 50 | бали |
| Магданоз | листа, семена, корени | цялата година, август - септември, цяла есен и зима | 40, 40, 40 | торби |
| Магарешки трън | цветни кошнички | юни - август | 40 | бали |
| Малина | листа, плодове | юли - септември, юни - август | 45, 60 | бали, торби |
| Маточина | листа | май - юли | 40 | каси |
| Мащерка | стръкове | май - септември | 35 | бали |
| Медуница | стръкове | април - май | 40 | бали |
| Мента | листа | юли - август | 30 | каси |
| Метличина | цветове | май - юни | 35 | каси |
| Мехунка | плодове | септември | 50 | торби |
| Мечо грозде | листа | май - юни | 40 | торби |
| Мокреш | стръкове | май - август | 40 | бали |
| Момина сълза | цветове, листа, коренища | май - юни, май, юли - август | 40, 40, 45 | каси, бали, бали или торби |
| Мораво рогче | склероции | юли | 35 | торби |
| Морски пелин | цветни пъпки | август | 80 | торби |
| Мъжка папрат | коренища | март или септември | 50 | бали |
| Нар | кора на плода | септември - октомври | 45 | торби |
| Невен | цветове, стръкове | юли - август, юли - август | 40, 40 | бали, бали |
| Овчарска торбичка | стръкове | май - август | 44 | бали или торби |
| Огнивче | стръкове | май - август | 40 | бали |
| Омайниче | коренища | септември - октомври | 35 | бали или торби |
| Орех | листа, зелени плодни обвивки | май - юни, август - септември | 35, 40 | бали, торби |
| Офинка | плодове | август - септември | 70 | торби |
| Очанка | стръкове | юли - август | 40 | бали |
| Очиболец | коренища | март или октомври | 45 | бали |
| Пача трева | стръкове | юни - септември | 40 | бали или торби |
| Паче гнездо | корени | март - април, септември - октомври | 50 | бали или торби |
| Перуника | коренища | април - май или септември - декември | 30 | каси или торби |
| Пипериче | стръкове | юли - август | 40 | бали |
| Пирей | коренища | април или август - септември | 50 | бали или торби |
| Подбел | листа | юни - август | 45 | бали |
| Поветица | стръкове | май - юни | 40 | бали |
| Повет | листа | май - юни | 45 | бали или торби |
| Полски мак | венечни листа | май - юни | 35 | каси |
| Потайниче | стръкове | май - юни | 40 | бали |
| Пирински чай | стръкове | юни - юли | 35 | бали |
| Пресечка | стръкове | юни - юли | 40 | бали или торби |
| Пчелник | стръкове | май - юни | 40 | бали |
| Пъпеш | семена | юли | 40 | торби |
| Ракита | реси, листа, кора | март - април, май, март | 40, 45, 40 | торби, бали или торби, бали или торби |
| Ралица | цветове | юни - август | 40 | каси |
| Ранилист | стръкове | юни - септември | 40 | бали |
| Резене | плодове | август - септември | 35 | торби |
| Росопас | стръкове | май - септември | 45 | бали |
| Репей | корени | март или октомври - ноември | 40 | торби |
| Решетка | корени | август - септември | 40 | бали или торби |
| Риган | стръкове | юни - юли | 35 | бали |
| Роза | цветове | май | 35 | каси |
| Росен | корени | август - септември | 40 | торби или бали |
| Росянка | стръкове | юли - август | 40 | бали |
| Ружа | цветове, листа, корени | юни - септември, юни - септември, февруари или септември - декември | 45 | торби |
| Салеп | грудки | май - юли | 60 | торби |
| Сапунче | корени | март или септември - октомври | 45 | торби |
| Седефче | стръкове | юни - юли | 40 | бали |
| Синя жлъчка | стръкове, корени | юли - август, октомври | 40 | бали |
| Синя тинтява | стръкове | юли - август | 45 | бали |
| Сладка папрат | коренища | февруари или октомври | 40 | торби |
| Сладник | корени | март - април или октомври - ноември | 40 | бали или торби |
| Слез | цветове, листа | юни - юли, юни - юли | 35, 40 | каси или торби, бали |
| Слънчоглед | жълтите периферни листчета | юли | 40 | бали |
| Сминдух | плодове | юли | 40 | торби |
| Смокиня | листа, плодове | юни, септември | 35, 50 | торби, каси |
| Смрадлика | листа | юли - август | 50 | торби |
| Татул | листа | юни - септември | 40 | бали |
| Телчарка | корени | март или септември - октомври | 45 | бали или торби |
| Теснолист живовлек | листа | май - септември | 40 | бали или торби |
| Трицветна теменуга | стръкове | май - август | 40 | бали |
| Трънка | цветове, плодове | април - май, ноември - декември | 45, 70 | бали или торби, торби |
| Хвойна | плодове | септември - ноември | 35 | торби |
| Хвощ | стръкове (лентите) | май - септември | 40 | бали или торби |
| Хмел | женски съцветия | август | 35 | бали |
| Хрян | корени | октомври - декември | 35 | торби |
| Царевица | "свила" от кочаните след опрашвамето на растението в млечна зрелост | 40 | бали | |
| Цариче | цялото растение | юни - август | 45 | торби |
| Целина | корени | септември - декември | не се сушат | не се сушат |
| Чемерика | коренища | март - април или август - октомври | 60 | бали или торби |
| Черен бъз | цветове, корени | май - юни, март или октомври | 40, 40 | торби, бали или торби |
| Чер оман | корени | март или септември - октомври | 60 | торби |
| Чер синап | семена | при узряването | 35 | торби |
| Червен глог | цветове, плодове | април - юни, септември - октомври | 40, 40 | бали, торби |
| Червен кантарион | стръкове | юни - август | 40 | бали |
| Червено кучешко грозде | стръкове | юни - юли | 40 | бали или торби |
| Червено подъбиче | стръкове | юни - август | 40 | бали |
| Черни боровинки | листа, плодове | май - юни, август - септември | 40, 70 | бали, торби |
| Чобанка | листа, коренища | май - август, септември - ноември | 40, 45 | бали, бали или торби |
| Чувен | корени | август - октомври | 50 | бали или торби |
| Шипка | плодове | септември - октомври | 100 | торби |
| Ясен | листа | май - юли | 40 | бали или торби |
ЗАГУБАТА В ТЕГЛОТО НА ПРЕСНИТЕ БИЛКИ СЛЕД ИЗСУШАВАНЕТО ИМ
Пъпки от 4 – 5 кг пресни се получава 1кг сухи
Цветове от 4- 6 кг пресни се получава 1кг сухи
Листа от 4 – 6 кг пресни се получава 1кг сухи
Стръкове от 4 – 6 кг пресни се получава 1кг сухи
Корени и коренища от 4 – 6 кг пресни се получава 1кг сухи
Кори от 3- 5 кг пресни се получава 1кг сухи
Грудки от 3 – 4 кг пресни се получава 1 кг сухи
Плодове от 3 – 6 кг пресни се получава 1 кг сухи
Семена от 2 – 3 кг пресни се получава 1 кг сухи
Дадените тегла са приблизителни.
“Из билките в България и използването им”
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев