Българската народна медицина води началото си от времената на траките, славяните и прабългарите. За съжаление ние не знаем много за дейността на народната и официалната ни медицина през Първото българско царство, но все пак до нас са достигнали, макар и оскъдни сведения, които говорят, че българите са използвали народната медицина. Така във въпросника, изпратен до папа Николай I в 869г., цар Борис се интересува какво да прави с червения камък (Argilla rubra), с който българите лекуват много болести. Червеният камък съдържа стипца и желязо, които му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойства. И днес нашият народ го употребява против малокръвие. Българите носят муски за предпазване от болести и за здраве.
Липсват по-подробни сведения за нашата народна медицина и през Второто българско царство. Само в “Шестоднев” на Йоан Екзарх от 1263г. в един малък речник са записани някои болести и лекарства. От него научаваме, че при плеврита наричан от народа ребреница, се препоръчва лекуване с върба, топола и кукуряк, кито се прилагат и днес в народната ни медицина, което е и научно обосновано.
След падането на България под османско иго нашият народ е лишен от всякаква медицинска помощ. Верският фанатизъм у турското население и ниското ниво на хигиената в селата и градовете са причина за появяването на много епидемии. За детско здравеопазване не може и да става дума. Здравето на народа се намира най-често в ръцете на случайни хора, без каквато и да било подготовка.
През този период голямо разпространение намира арабската медицина, която оказва значително влияние върху медицинските познания в османската империя. Именно от тогава датират ръкописните народни лекарственици.
В ръкописните материали по народна медицина, записвани през 1576г. се съдържат различни рецепти, някои от които против главоболие, зъбобол, треска и др. През 1780 г. е написан лекарственикът на поп Григорий, през 1804 г. – лекарственикът на дядо Илийчо Спицерина от Свищов. От същото време датира и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. – лекаротвеникът на Иванчо Келифар.
Най-често срещаните в тези лекарственици лечебни растения са индийско орехче, канелата, карамфилът, саръсабурът, сънотворният мак, исиотът. Като лекарства от животински произход се препоръчват зайча или меча мас, овча лой, пчелен мед и восък, а от неограничен произход – червен камък, каменна сол и др.
Безспорно най-голямо място в нашата народна медицина заемат лекарствените растения, или билките, чието име произлиза от старобългарската дума “биле”. Оттам и народните лечители се наричали билери. В миналото прочути били билерите от Кюстендилско, Дебърско, Златна Панега, Воденско и особено от Янинско. Билерите били две категории – едни, живеели оседнал живот в градовете и големите села и се казвали хекими, и други пътуващи , които били в движение. Освен от билерите билки се продавали т.нар. ахтарници или спицерии. С лекарствени растения билерите се снабдявали , като ги берели в околностите на населеното място, в което живеели, а малка част си доставяли от чужбина. Брането на билките ставало главно на Гергьовден, Константиновден и най-вече на Еньовден, наричан от нашия народ Св. Иван Билобер. Лекарствата, които билерите давали били в различна форма, но главно това били чайове, прахове, маджуни, компреси, бани и др.
Въпреки че народните лечители в някои случаи причинявали вреда на болните, през този период бил натрупан ценен опит. Показателен в това отношение е примерът с народния лечител Иван Раев, чийто оригинален метод за лекуване на сънната болест с корените на билката лудо биле е възприет сега от световната медицинска наука под името “българско лечение”.
Съкровищницата на народния опит в областта на здравеопазването е предмет на обстойно изучаване, при което всичко ценно от нея се възприема и внедрява в нашата фармацевтична промишленост. Не малко лекарства, като нивалинът, белазонът, леонуринът, ескувазинът, винкапанът, розалинът и др., приготвени от нашите билки, разнасят славата на България по света.
“Из билките в България и използването им”
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев