Сем. Сложноцветни – Compositae ;
Asteraceae
Разпространение. Из цялата страна край сипеите, пътищата, реките, из тревистите и по скалистите места до 1200 м надм. височина.
Описание. Многогодишно слабо окосмено или голо тревисто растение с разклонено в горната част стъбло, високо до 1,5 м, и с хоризонтално, многоглаво коренище. Листата са с елиптични очертания, долните с дръжки, пересто наделени и с пересто назъбени. Цветните кошнички жълти, без периферни езичести цветове и са събрани в едри щитовидни съцветия.
Цялото растение излъчва силна, характерна миризма.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юни – септември. Реже се с нож или ножица на 20 см от върха на растението. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса целзий. Изсушената билка е със зелен цвят на стръковете и жълт на цветните кошнички, с характерна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Лечебно действие и приложение. Има добро противоглистно действие, освен това действа абортивно, болкоуспокояващо (ставни болки) и др. Прилага се против глисти – острици и оксиури – при колики и газове в червата, запек, стомашни болки и др. Особено добро действие оказва при ревматични и други болки в ставите.
В българската народна медицина вратигата се употребява още при заболяване на черния дроб и жлъчката, при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при бяло течение, главоболие, хистерия, болезнена и нередовна менструация и др. Външно се използва за мазане на косата при пърхот за бани при ревматизъм. Изсушена и стрита на прах, вратигата се прилага срещу бълхи и дървеници.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чаша преди ядене 3 пъти дневно. За глисти 1 супена лъжица смляна вратига се размесва със 100 г меди се взима на гладно по 1 супена лъжица през 2 часа 3 пъти дневно, след което се приема рициново масло. При тения към сместа се прибавя 1 супена лъжица смлени корени от мъжка папрат. В големи дози растението е отровно!
В нашата народна медицина се използва и калоферчето (Tanacetum balsamita L.), което се отглежда като украсно растение. То има приятна орехоподобна миризма. Употребява се при хемороиди, скрофули, болки в стомаха и червата, а освен това и при болестите, споменати по-горе.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев