Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Култивирано растение из цяла България.
Описание. Високо до 6 м дърво с лъскава кора. Листата са тъмнозелени, кожести, назъбени, с прилистници и дълги дръжки. Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Медоносно растение.
Използваема част. Дръжките на зрелите плодове. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушената билка е със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Използват се още свежите плодове и костилките.
Лечебно действие и приложение. Дръжките на плодовете притежават много добро пикочогонно действие (а плодовете – и слабително). Прилагат се при воднянка, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, кашлица.
Българската народна медицина препоръчва дръжките на вишнята още при вода в коремната област, нередовна или изобилна менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление на простатната жлеза, моминска бледост и др. Плодовете действат добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и взимани по 1 чаена лъжица преди ядене 3 пъти дневно, са добро средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при полово безсилие.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани плодни дръжки се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
