Сем. Борови – Pinaceae
Разпространение. Главно из Рила, Западни и Средни Родопи и Пирин, по-малки из Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка и др., където образува чисти или смесени гори по южните, югозападните и западните им склонове, най-често между 1000 и 2000 м надм. височина.
Описание. Вечнозелено дърво, стигащо на височина 40 м и повече. Кората на възрастните дървета в долната част сивокафява до медночервена, напукана на неправилни плочки, към върха и на по-дебелите клони жълтеникаво- до червеникавооранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху скъсени клонки, до 7 (8) см дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовидни. Женските шишарки са яйцевидно конични сиви, разположени по върховете на младите клонки върху извити надолу дръжки. Цъфти през май – юни.
Използваема част. Младите връхчета, брани през февруари – април. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзий и при добра вентилация. Опаковат се в конопени чували. Изсушените връхчета са червеникавокафяви, със смолиста миризма и горчиво – смолист вкус. Допустима влажност 12%. Запазвате се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Притежават отхрачващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действат противовъзпалително, разтваряшо пикочните камъни и разширяващо кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилагат се при болести на дихателните пътища (бронхити, ангина, туберколоза), при простуда (за инхалации, разтривки), ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур скробут.
Българската народна медицина препоръчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемороиди и др.; външно – за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взимана в доза колкото лещено зърно, действа добре при белодробен абсцес и хемороиди, а разтопена – при рани от обувки.
Начин на употреба. 100 г борови връхчета се варят в 2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато е гореща, се добавя 250 г небет – шекер, а като изстине – 250 г мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Някои прибавят също и по 10 г счукана канела, 5 г карамфил и 1 индийско орехче.
Освен това настойката от листата на бора поради високото съдържание на витамин С може да се използва през зимата като добро витаминно средство (100 г зелени листа се нарязват ситно, прибавя се 1 супена лъжица разредена солна киселина, която се купува от аптека, и се киснат 2 дни в 2,5 л хладка вода. Настойката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене).
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
