Сем. Устноцветни – Labiatae
Разпространение. По сухите тревисти и каменливи припечни места из цяла България, но масово само в по-топлите и райони.
Описание. Многогодишно тревисто растение с лежащо или възходящо бяло вълнесто наплъстено четириръбесто стъбло, високо до 30 см. Листата са линейни, със закръглени зъбчета и подвити ръбове, също бяло вълнесто наплъстени. Цветовете са дребни, бели или кремави, по-рядко червеникави, събрани на върха на стъблото в почти кълбести, бяло вълнести съцветия.
Използваема част. Надземната част на растението – стръковете, които се берат през време на цъфтежа – май – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушената билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката действа дезинфекциозно и запичащо. Прилага се при хемороиди, диарии, болки в стомаха и червата.
Българската народна медицина препоръчва стръковете на бялото подъбиче още при възпаление на клепачите (за пиене и бани) и за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилага под формата на лапи при червясали рани по добитъка. Употребява се също и в консервната промишленост.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се остават да киснат 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
