Сем. Бръшлянови – Araliaceae
Разпространение. Из горите и по влажните сенчести и каменисти места в цяла България докъм 1000м надм. височина.
Описание. Силно разклонен храст с пълзящи или катерливи стъбла и клони, по които се развиват многобройни въздушни корени, служещи и за залавяне за опори. Листата са вечнозелени, лъскави, кожести, яйцевидни, сърцевидни и длановидни. Цветовете са жълтозелени и са събрани в полутопчести гроздовидни съцветия. Плодовете са кълбести, след узряването черно – сини.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса целзий. Изсушени те са зелени, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжни торби. Запазват се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Лечебно действие и приложение. Успокоява възпалените лигавици. Препоръчва се при хронични възпаления (катари) на слизестите обвивки в организма, туберколоза, рахит. Притежава също така и затягащо , пикочогонно и съдоразширяващо ( в малки дози) и съдосвиващо (в големи дози) действие. Прилага се при отоци с ревматичен произход, подагра, бяло течение, чернодробни и жлъчни заболявания, усилена менструация.
В българската народна медицина се употребява още при възпаление на далака, а отвара от плодовете – като слабително. Външно се препоръчва за лапи при изгорени, за промивки при възпаление на очите и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
