Боб нисък, неувивен боб, фасул – Phaseolus vulgaris (L.) Savi var. nana Ach.

Сем. Бобови – Leguminosae

Разпространение. Култивира се из цялата страна. Отечеството му е Южна Америка.


Описание. Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца. Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или другояче обагрени бъбрековидни семена.


Използваема част. Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване – през юли – септември. Събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаво-лигав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.


Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки понижават количеството на захарта в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища ( със задръжка на урината), при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, – при повишено кръвно налягане в началния стадий.


В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.


Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобовете се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Източник:

Билките в България и използването им

от проф. Иван Исаев Иванов

маг. фарм. Илия Иванов Ланджев

д-р мед. Гео Кирилов Нешев

Споделете в социалните мрежи