Сем. Картофови – Solanaceae
Разпространение. По буренливите места и край пътищата из цялата страна.
Описание. Едно или две до многогодишно, лепкаво и неприятно миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли. При основните са с дълги дръжки и розетковидно разположени, увяхващи през време на цъфтежа. Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения. Те са с високо гърневидна при отвора 5-делна чашка и фуниевидно, леко неправилно 5-листно нечисто жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни грапави семена.
Използваема част. Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа – юни – септември. Откъснатите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове защото, държани в чували или на дебели пластове, те бързо се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзии. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустимата влажност 12%. Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка. Запазват се на сухо и проветриво място. След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!
Лечебно действие и приложение. Билката притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие; предизвиква намаление на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревматизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др. Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налягане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в еднакво съотношение. Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с асматичен или възпалителен произход.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол!
Растението е силно отровно!
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
