Сем. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Край изворите и потоците, по замочурените ливади и тресавищата във всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, с неразклонено или разклонено само в горната си част облистено стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1 – 5 чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното от които е длановидно и с междинни по-дребни листчета между тях, всички най-често отдолу сиво окосмени, а отгоре голи и по-светли. Цветовете му са бели до жълтеникавобели и са събрани в едри, приятно миришещи метличести съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5-делна, венчето 5-6-листно, а тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни дребни орехчета. Медоносно растение.
Използваема част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа – юни – юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзии. Изсушената билка е със зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустимата влажност 12%. Коренищата се вадят през есента – септември – октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзии. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус. Допустимата влажност и за тях е 12%.
Коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, противовъзпалително, защитно. Прилага се при ставните форми на ревматизъм, при задържане на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.
В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др.
Външно се прилага за промивка при бяло течение, при ухапване от насекоми и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се киснат в 0,5 л гореща вода 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 л вода, но се варят 10мин. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се употребява и орехчето, наричано още клинава трева, ливадник, отвратниче – Filipendula hexapetala (L.) Gilib. (Spirea filipendula L.), което расте из поляните, ливадите и светлите храсталаци. То е високо 30 – 80 см тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни приосновни, прекъснато нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употребява се при същите болести, а освен това при жлези у малки деца, при скрофули, както и за бани при ревматизъм.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
