Сем. Змиярникови – Araccae
Разпространение. Среща се като подивяло растение из мочурливите места край реките в Софийско и Казанлъшко. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлантическите части на Сев. Америка.
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което отвън е кафяво, а отвътре бяло с розов оттенък. Стъблото е изправено зелено, неразклонено, сплеснато триръбесто, плитко улейвидно. Листата се развиват снопчето по върховете на разклоненията на коренищата и са линейно мечовидни, дълги 60 – 120 см. Цветовете са жълтозелени с прост 6-делен околоцветник и са събрани в гъсти, дълги до 12 см кочаноподобни съцветия, които са разположени по единично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист, който изглежда като преко продължение на самото стъбло. Цялото растение издава приятна миризма.
Използваема част. Коренищата, които се вадят рано напролет – април – май, или през есента – септември – октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см дълги и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса целзии. Изсушената билка е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус. Допустимата влажност е 12%. Опаковасе в книжни чували или бали. Търсена и изнасяна билка.
При изваждането на коренищата на блатния аир трябва да се внимава те да не се смесват с коренищата на блатната перуника (Iris pseudoacorus L.) и на папура (Typha). Последните са без аромат, а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са плоски.
Лечебно действие и приложение. Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. По-рядко се прилага при заболявания на бъбреците, черния дроб, жлъчката и като отхрачващо средство.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци, за втриване при падане на косата, за бани при рехитизъм и скрофули. Употребява се още в сладкарството, ликьорената индустрия и козметиката.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка нарязани коренища се киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. За усилване растежа на косата 3 супени лъжици нарязани коренища се варят в 400 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
